Той сграбчи коленичилия мъж и го изправи на крака. Носът на Мърляча също кървеше и горната част на ризата му приличаше на ален лигавник. Фреди се пресегна за пластмасовите белезници, които висяха отзад на кръста му („Трябва и аз да се снабдя с такива“ — помисли си Младши), и миг по-късно те вече бяха пристегнали китките на Сам.
Фреди огледа насъбралите се хора — както на улицата, така и пред вратата на бакалията.
— Този човек е арестуван за нарушаване на обществения ред, оскърбление на полицейски служители и опит за физическа разправа — оповести той с онзи мощен глас, който Младши добре помнеше от футболните си дни. Когато ехтеше от трибуните обаче, не спираше да го дразни, а сега сякаш галеше ушите му.
„Сигурно съм пораснал“ — каза си Младши.
— Също така е арестуван и за нарушение на новата наредба за забрана на продажбата на алкохол, въведена от шериф Рандолф. Вижте го добре! — И Фреди разтърси Сам. Във въздуха се разхвърчаха капки кръв от косата и лицето на Вердро. — Ситуацията е критична, приятели, но градът си има нов шериф и той ще се справи с проблемите. Така че най-добре свикнете с новото положение, адаптирайте се към него и се научете да обичате. Това е моят съвет. Следвайте го и съм сигурен, че с лекота ще преодолеем трудностите. Тръгнете срещу него и… — Полицаят посочи китките на Сам, оковани зад гърба му.
Неколцина изръкопляскаха. За Рени Младши звукът бе като леденостудена вода в горещ ден. После, когато Фреди поведе кървящия възрастен мъж нагоре по улицата, Младши почувства, че някой го наблюдава. Усещането беше толкова силно, все едно нечии пръсти докосваха тила му. Обърна се и видя Дейл Барбара. Стоеше до редакторката на вестника и го наблюдаваше с безизразни очи. Барбара, който му бе ударил здрав пердах онази нощ на паркинга пред „Дипърс“. Всъщност бе дал добър урок и на тримата, преди численото им превъзходство да започне да обръща резултата.
Хубавото настроение на Младши започна да се изпарява. Буквално го усещаше как отлита от главата му като ято птици. Или прилепи от църковна камбанария.
— Какво правиш тук? — обърна се Младши към Барбара.
— Аз имам по-добър въпрос — намеси се Джулия Шамуей. На лицето ѝ бе изписана иронична усмивчица. — Защо издевателстваш над човек, който тежи четири пъти по-малко от теб и е три пъти по-възрастен?
Младши не знаеше какво да каже. Почувства как лицето му пламва. Изведнъж видя кучката от вестника в килера на Маккейн — хубава компания за Анджи и Дуди. Барбара също можеше да се присъедини към тях. Щеше да изглежда добре, легнал върху вестникарката, сякаш правят туй-онуй.
Фреди му се притече на помощ. Заговори спокойно, а на лицето му бе изписано каменно изражение.
— Всички въпроси по отношение на новата политика на полицията следва да бъдат отправяни към новия шериф, госпожо. Междувременно няма да е зле да запомните, че сме оставени да се оправяме сами. Понякога, когато хората са оставени сами, се налага да им се дават примери.
— Когато хората са оставени сами, често правят неща, за които впоследствие съжаляват — добави Джулия. — Особено щом започнат разследванията.
Ъгълчетата на устните на Фреди виснаха и той поведе Сам по тротоара.
В продължение на секунда-две Младши остана загледан в Барби, след което му изсъска:
— Внимавай какво правиш и какви ги говориш, когато съм наблизо. — Той посочи с палец лъскавата си нова значка и продължи: — Пъркинс е мъртъв и аз съм законът.
— Младши — каза Барби, — не изглеждаш никак добре. Болен ли си?
За миг очите на Младши се разшириха леко. После синът на Рени рязко се обърна и закрачи енергично след новия си партньор. Ръцете му бяха стиснати в юмруци.
6.
В смутни времена хората се обръщат към познатото за утеха. Това се отнася както за християните, така и за езичниците. Ето защо за вярващите в Честърс Мил тази сутрин нямаше изненади — Пайпър Либи проповядваше любов в Независимата църква, а Лестър Когинс — адски огън и жупел в Църквата на Христа Светия изкупител. И двата храма бяха претъпкани.
Пайпър бе наблегнала на Евангелието на Йоан — „Заповед нова давам ви, да се обичате помежду си, както аз ви обикнах.“ Тя каза на хората, изпълнили скамейките на църквата ѝ, че молитвата е изключително важна във времена на криза — дарява със сила и утеха, — но също така е важно да си помагаме един на друг, да разчитаме един на друг и да се обичаме един друг.
— Бог ни подлага на изпитание, като ни изпраща неща, които не разбираме — заяви тя. — Понякога това е болест. Друг път — неочаквана загуба на любимо същество. — Тя погледна състрадателно към Бренда Пъркинс, която седеше със сведена глава и сключени в скута на черната си рокля ръце. — А сега — необяснима преграда, която ни изолира от целия външен свят. Не можем да проумеем същността ѝ, но нима можем да проумеем болестите или внезапната смърт на добрите хора? Питаме Бог „Защо?“ и в Стария завет намираме отговора, даден от Него на Йов: „Где беше ти, когато аз сътворих света?“ В Новия — и далеч по-просветлен Завет — Исус казва на учениците си: „Обичайте се едни други, както аз ви обикнах.“ Точно това трябва да правим днес и всеки ден, докато смутното време не приключи; да се обичаме един друг. Да си помагаме един на друг. И да чакаме изпитанието да приключи, защото и най-страшните изпитания, които Бог ни праща, винаги имат край.