Лестър Когинс от своя страна наблегна на книгата „Числа“ от Библията, която не бе известна като преливаща от оптимизъм: „Вижте добре, ибо съгрешихте против ГОСПОДА и грехът ви рано или късно ще ви намери.“
Също като Пайпър, и той наблегна на темата за изпитанията — неизменният църковен хит по време на всички катаклизми в световната история, — ала избра да се концентрира върху покварата, заразната сила на греха и как Господ се справя с подобни „зарази“. Макар и да го каза по друг начин, смисълът на думите му беше, че Господ-Бог ги изстисква с пръстите Си като узрели циреи, докато гнойта не цръкне от тях като свещена бяла струя.
Въпреки лъчезарната октомврийска утрин пасторът имаше чувството, че грехът, заради който целият град е наказан, е донякъде негов. Поради тази причина днешната му проповед бе особено красноречива и въздействаща. В очите на много хора проблеснаха сълзи, а възгласите „Амин!“ и „Да, Господи!“ не спираха да ехтят от единия до другия край на залата. Когато бе така вдъхновен, прозренията и страхотните идеи често го осеняваха по време на самата проповед. Днес например му хрумна нещо, което той веднага изрази на глас, без дори да се замисли. Нямаше и нужда да се замисля. Подобни озарения свише бяха толкова ярки, силни и недвусмислени, че просто нямаше как да не бъдат правилни.
— Днес следобед ще отида там, където шосе 119 пресича неведомата Божия порта — обяви Когинс.
— Да, Исусе! — извика една ридаеща жена. Другите изръкопляскаха или размахаха одобрително ръце във въздуха.
— Предлагам да е в два следобед. Ще коленича там, в полето пред мандрата, и ще се помоля на Господ-Бог да премахне това бедствие от пътя ни.
Този път възгласите „Амин!“ „Да, Господи!“ и „Бог е с нас!“ бяха още по-силни.
— Ала първо… — Лестър вдигна ръката, с която бе бичувал голия си гръб през нощта. — Първо ще се помоля за този ГРЯХ, който причини тази БОЛКА, тази ПЕЧАЛ и това БЕДСТВИЕ! Ако съм сам, Господ-Бог може и да не ме чуе. Ако заедно с мен се молят още двама, трима или даже петима, Господ-Бог може пак да не ме чуе, можете ли да кажете АМИН?
Можеха. И го казаха. Вече всички бяха вдигнали ръце и ги поклащаха наляво-надясно, сякаш бяха потънали в религиозен транс.
— Но ако ВСИЧКИ ВИЕ дойдете с мен — ако застанем в кръг там, върху Божията трева, под Божието синьо небе… пред очите на войниците, които уж пазят делото на Божията праведна Ръка… ако ВСИЧКИ ВИЕ дойдете и се помолим заедно, може и да съумеем да стигнем до дъното на този ГРЯХ, да го изгребем и да го изнесем под светлината, за да погине… Така ще сътворим чудо с помощта на Господа всемогъщ! ЩЕ ДОЙДЕТЕ ЛИ? ЩЕ КОЛЕНИЧИТЕ ЛИ ТАМ С МЕН?
Естествено, че щяха да дойдат. Естествено, че щяха да коленичат. И в хубави, и в лоши времена хората обичат да се събират и да отправят заедно молитвите си към Бога. И когато оркестърът засвири: „Всичко, що направи Бог, е правилно“ (в сол тоналност, с Лестър на солокитарата), всички запяха толкова силно, че щяха да срутят покрива на църквата.
Разбира се, Джим Рени също беше там; Големия Джим за нищо на света не би пропуснал възможността да направи още няколко автосделки.
7.
РАЗСЕКРЕТЕТЕ ИСТИНАТА!
ОСВОБОДЕТЕ ЧЕСТЪРС МИЛ!
ИЗЛЕЗТЕ НА ДЕМОНСТРАЦИЯ!
КЪДЕ? Полето пред мандрата на Динсмор на шосе 119 (огледайте се за КАТАСТРОФИРАЛИЯ КАМИОН и ВОЕННИТЕ АГЕНТИ НА ТИРАНИЯТА!)
КОГА? Два следобед, Източно време!
КОЙ? ТИ и всеки приятел, когото можеш да доведеш! Кажи му, че ИСКАМЕ ДА РАЗКАЖЕМ ИСТОРИЯТА СИ НА МЕДИИТЕ! Кажи им, че ИСКАМЕ ДА УЗНАЕМ КОЙ НИ ПРИЧИНИ ТОВА!