„Защо да не ги набуча на онези изящни градински пръчици от Тайван? — замисли се той. — Сигурно имам милиарди от тях. Ще им лепна някое готино име като «Протеинови хапки на клечка»…“ Освен това имаше и поне сто кашона с лимонада на прах — друга закупена с голяма отстъпка стока, за която също се беше примирил, че няма да успее да я продаде.
— Ще натоварим и всички газови бутилки „Блу Райно“ — заяви той на Тоби Манинг. Умът му вече щракаше като сметачна машина; любимият звук на Ромео.
Тоби го изгледа развълнувано.
— Какво ви се върти из главата, господин Бърпи?
Ала Роми сякаш не го чу. Съзнанието му бе изцяло погълнато от инвентаризацията на всички онези стоки, които бе отписал като тотално непродаваеми. Онези евтини фойерверки… бенгалските огньове, останали от Четвърти юли… старичките бонбони, които се чудеше как да шитне за Хелоуин…
— Тоби — проговори най-накрая, — приготви се за най-големия пикник и празник на открито, който този град е виждал някога. Хайде, размърдай се. Чака ни много работа.
9.
Ръсти беше на визитация с доктор Хаскел, когато уоки-токито, което Линда бе настояла да носи, избръмча в джоба му.
Гласът ѝ звучеше металически, но отчетливо:
— Ръсти, трябва да се върна на работа. Рандолф казва, че този следобед половината град е тръгнал към невидимата преграда на шосе 119 — едните за молитвена среща, а другите — за демонстрация. Ромео Бърпи ще опъне шатра и ще продава хотдог, така че очаквай наплив от пациенти с чревни инфекции довечера…
Ръсти изсумтя.
— Ще трябва да оставя момичетата с Марта. — В гласа ѝ се долавяха смущение и тревога; съзнаваше, че силите ѝ не стигат, за да бъде навсякъде, но въпреки това не спираше да се терзае. — Ще я посветя в проблема на Джани.
— Добре. — Той знаеше, че ако ѝ кажеше да остане вкъщи, тя щеше да го послуша… с което само щеше да я накара да се тревожи още повече, тъкмо когато тревогите ѝ бяха започнали да поутихват. Освен това, ако на шосе 119 наистина се струпаше голяма тълпа, присъствието ѝ щеше да е необходимо.
— Благодаря ти — каза му Линда. — Благодаря ти за разбирането.
— Само не забравяй да изпратиш и кучето при Марта заедно с момичетата — напомни ѝ той. — Нали помниш какво каза доктор Хаскел.
Тази сутрин доктор Рон Хаскел — Шамана — се бе проявил в изненадващо позитивна светлина за семейство Евърет. И не само тази сутрин, а още от началото на кризата. Ръсти не го очакваше, но го оценяваше. Защото добре виждаше от подпухналите му очи и провисналата уста, че лекарят плащаше сериозна цена за проявените усилия. Хаскел беше твърде възрастен за подобни сътресения; напоследък предимно дремеше във фоайето на третия етаж. Но като се изключат Джини Томлинсън и Туич, сега само Ръсти и Хаскел държаха фронта. За техен лош късмет обаче Куполът се бе появил в една прекрасна съботна утрин, когато всеки, който имаше възможност да напусне града, го бе направил.
Миналата нощ Хаскел, който вече гонеше седемдесетте, бе останал в болницата заедно с Ръсти до единайсет вечерта (тогава парамедикът буквално го бе изблъскал през вратата, за да го накара да се прибере), а тази сутрин бе дошъл на работа в седем — по същото време, когато Ръсти и Линда бяха довели близначките си на преглед. Одри също ги придружаваше и явно обстановката в „Кати Ръсел“ ѝ се понрави. Джуди и Джанел вървяха от двете страни на едрия златен ретривър, сложили ръчички върху гърба му за подкрепа. Джани изглеждаше изплашена до смърт.
— Какво му има на кучето? — попита Хаскел, ала щом Ръсти му обясни проблема, лекарят кимна и се обърна към Джанел: — Хайде да те прегледаме, слънчице.
— Ще боли ли? — попита боязливо тя.
— Не, освен ако не те заболи от бонбончето, което ще ти дам, след като погледна хубавите ти оченца.
Щом прегледът приключи, възрастните оставиха двете момичета и кучето в кабинета за прегледи и излязоха в коридора. Раменете на Хаскел бяха отпуснати, прегърбени. А косата му сякаш бе побеляла цялата за една нощ.
— Каква е твоята диагноза, Ръсти? — попита той.
— Петит мал — малък припадък. Според мен е предизвикан от прекомерни вълнения и тревоги, но Одри непрекъснато вие от няколко месеца насам.
— Точно така. Ще започнем със заронтин. Съгласен ли си?
— Да. — Ръсти беше поласкан, че го питат. Започваше да съжалява за някои от нещата, които бе мислил и казвал по адрес на доктора.