Вдигна очи към Линда. И тя го беше чула. Очите ѝ се бяха разширили, а румените ѝ страни бяха бледи.
— Линда! — извика Ръсти. — Веднага вземи радиостанцията си и се обади в болницата! Кажи на Туич да прати линей…
— Огън! — изкрещя Рори Динсмор с пронизителен, треперещ глас. Лестър го гледаше смаяно, както навярно Мойсей е гледал пламтящия къпинов храст. — Огън! Автобусът гори! Всички пищят! Пазете се от Хелоуин!
Тълпата бе притихнала и слушаше бълнуванията на момчето. Дори Джим Рени ги чу и бързо започна да си пробива път с лакти.
— Линда! — кресна ѝ Ръсти. — Веднага се обади в болницата! Трябва ни линейка!
Тя се сепна, сякаш някой току-що бе щракнал с пръсти пред лицето ѝ, и взе радиостанцията, която висеше на колана ѝ.
Рори се приведе, тупна върху изпотъпканата трева и започна да се гърчи.
— Какво става? — попита бащата.
— Ох, боже мили, той умира! — проплака майката.
Ръсти обърна треперещото момче (опитваше се да не мисли за Жанин, докато го правеше, което бе невъзможно) и надигна брадичката му, за да осигури достъп на въздуха до дробовете му.
— Хайде, татко — каза на Олдън. — Не ме изоставяй точно сега. Стисни добре отзад врата му. Да приложим натиск върху раната. Да спрем кръвта.
Натискът можеше да вкара частицата, отнесла окото на хлапето, още по-навътре, ала по-късно щеше да се тревожи за това. Ако хлапето не умреше тук, на тревата.
Някъде наблизо — и същевременно толкова далеч — се чу гласът на един от войниците. Още юноша, той изглеждаше изплашен и изпълнен със съжаление:
— Опитахме се да го спрем. Момчето не ни послуша. Не можехме да направим нищо.
Пит Фрийман, чийто фотоапарат „Никон“ се полюшваше до коляното му, дари младия боец с язвителна усмивка.
— Мисля, че го знаем. И да не сме го знаели преди, вече нямаме никакви съмнения.
4.
Преди Барби да се слее с тълпата, Мел Сиърлс го хвана за китката.
— Пусни ме — каза кротко Барби.
Сиърлс обаче му се озъби (явно това беше неговата представа за усмивка) и процеди:
— Мечтай си, дрисльо. — После извика: — Шерифе! Хей, шерифе!
Питър Рандолф се обърна рязко и го изгледа намръщено.
— Този тип ми пречеше, докато се опитвах да обезпеча сигурността на района. Мога ли да го арестувам?
Рандолф отвори уста, вероятно за да каже: „Не ми губи времето.“ После обаче се огледа наоколо. Джим Рени най-накрая се бе присъединил към малката групичка, която наблюдаваше как Евърет оказва първа помощ на хлапето. Големия Джим хвърли студен и безизразен поглед на Барби — така гледат змиите, докато се излежават на припек, — след което кимна леко на шерифа.
Мел го забеляза и усмивката му стана още по-широка.
— Джаки? Исках да кажа „полицай Уетингтън“? Ще ми заемете ли един чифт от белезниците си?
Рени младши и останалите от дружинката му също се ухилиха. Ето нещо по-забавно от някакво кървящо хлапе и далеч по-интересно от това да поддържаш реда сред демонстриращи тъпаци с протестни лозунги.
— Получи ли си го, Баааар-бииии? — злорадстваше Рени младши.
Джаки обаче се колебаеше.
— Пит… исках да кажа „шерифе“… мисля, че човекът се опитваше само да пом…
— Закопчайте го — нареди Рандолф. — По-късно ще видим какво се е опитвал или не се е опитвал да направи. Междувременно искам тази бъркотия да се разчисти. — Той повиши глас: — Всичко свърши, народе! Позабавлявахте се и видяхте какво стана! Сега се разотивайте по домовете си!
Джаки тъкмо откопчаваше един чифт от връзката пластмасови белезници от колана си (нямаше намерение да ги дава на Мел, а да ги постави сама на задържания), когато Джулия Шамуей заговори. Тя стоеше точно зад Рандолф и Големия Джим (всъщност точно Големия Джим я бе изблъскал с лакти, за да заеме мястото ѝ).
— Не бих допуснала това, шериф Рандолф, освен ако не искате полицейското ви управление да бъде изтипосано на първа страница на „Демократ“ — рече и се усмихна като Мона Лиза. — Все пак сте съвсем отскоро на този пост, а и всичко останало…
— Какво искаш да кажеш? — попита той. Беше се намръщил още повече и лицето му приличаше на прорязан от дълбоки пукнатини мрачен пейзаж.
Джулия вдигна апарата си — малко по-стар модел от този на Пит Фрийман.
— Имам няколко снимки на господин Барбара, които показват как помага на Ръсти Евърет в грижите за раненото момче, няколко на полицай Сиърлс, докато дърпа явно безпричинно господин Барбара… и една, на която полицай Сиърлс удря господин Барбара в устата. Също безпричинно. Не съм кой знае какъв фотограф, ала специално тази се получи много добра. Искате ли да я видите, шериф Рандолф? Мога да ви я покажа, апаратът ми е цифров.