Саманта му махна на свой ред, чудейки се къде ли Дуди е прекарала нощта, след като не се е прибрала вкъщи. После прогони тази мисъл — все пак не беше нейна работа — и пусна радиото. Единствената станция, която можа да хване без смущения, предаваше някакви религиозни нравоучения, така че побърза да я изключи.
Когато вдигна глава, забеляза, че Франки Делесепс стои на пътя пред нея с вдигната ръка, досущ като истински пътен полицай. Наложи се да натисне рязко спирачките, за да не го блъсне, както и да задържи с ръка бебето, което се килна заплашително напред. Литъл Уолтър се събуди и започна да плаче.
— Виж какво направи! — кресна Сами на Франки, с когото бе изкарала двудневна авантюра по времето, когато още бяха в гимназията; направиха го зад гърба на Анджи, която бе заминала на ученически музикален фестивал. — Бебето ми за малко да падне на пода!
— Къде е обезопасителното му столче? — попита Франки и се облегна на отворения ѝ прозорец, при което бицепсите му се издуха. Големи мускули и малка пишка, това бе Франки Делесепс. Но доколкото Сами знаеше, на Анджи това явно ѝ стигаше.
— Не е твоя работа.
Един истински пътен полицай би ѝ съставил акт — не само за липсата на столче, но и заради думите ѝ, — ала Франки само се ухили мазно.
— Виждала ли си Анджи?
— Не. — И това бе самата истина. — Сигурно е станало, докато е била извън града — предположи Сами, макар и да ѝ се струваше, че точно жителите на Честърс Мил бяха онези, които се оказаха под похлупака.
— Ами Дуди?
Този път излъга. Обаче нямаше друг избор, защото Франк можеше да поговори с господин Сандърс.
— Колата на Анджи си е тук — изтъкна Франки. — Проверих в гаража им.
— Това не значи нищо. Може да са отишли някъде с киата на Дуди.
Младежът се замисли. Вече бяха почти сами; от задръстването бе останал само спомен. Ненадейно той каза:
— Боли ли те циценцето, захарче? — И преди да успее да му отвърне, се протегна и я стисна за гърдата. Доста грубичко при това. — Искаш ли да го цункам, за да му мине?
Тя го перна по ръката. Вдясно от нея Литъл Уолтър се скъсваше от рев. Понякога се чудеше защо Господ е създал мъжете. Или ти надуваха ушите, или ти причиняваха болка, или и двете едновременно.
Франки вече не се усмихваше.
— На твое място щях да съм по-внимателен, малката — изсъска. — Нещата вече не са както преди.
— Какво ще направиш? Ще ме арестуваш ли?
— Мисля си за нещо по-добро — ухили се той. — Хайде, пръждосвай се оттук. И ако срещнеш Анджи, кажи ѝ, че искам да я видя.
Сами побърза да форсира двигателя и да се отдалечи колкото се може по-бързо от Франки Делесепс. Беше бясна и — не ѝ се искаше да го признае, ала бе така — малко уплашена. След около километър отби встрани от пътя и смени памперса на Литъл Уолтър. На задната седалка държеше кутия за използваните памперси, обаче сега хич не ѝ беше до нея. Вместо това изхвърли наакания памперс през прозореца на колата, недалеч от голямата табела с надпис:
АВТОКЪЩА ЗА УПОТРЕБЯВАНИ КОЛИ
НА ДЖИМ РЕНИ
ЧУЖДЕСТРАННИ И АМЕРИКАНСКИ
ПРОДАВАМЕ И НА ИЗПЛАЩАНЕ!
ОТ ГОЛЕМИЯ ДЖИМ КУПУВАЙ,
ПО ШОСЕТАТА ЛУДУВАЙ!
Не след дълго задмина няколко хлапета на велосипеди и отново се запита кога ли всички ще зарежат автомобилите и ще започнат да въртят педалите. Макар че едва ли щеше да се стигне дотам. Някой щеше да оправи работата, също както в апокалиптичните филми, които тя обожаваше да гледа по телевизията, когато се надрусваше — ту вулкани изригваха в Лос Анджелис, ту зомби нападаха Ню Йорк… И когато нещата се върнеха към нормалното, Франки и Картър Тибодо отново щяха да се превърнат в онова, което бяха: провинциални неудачници без пукнат цент в джоба. А междувременно няма да ѝ навреди да се скатава за известно време и да не им се набива на очи.
В крайна сметка бе доволна, задето бе успяла да не се раздрънка за Дуди.
8.
Щом чу изнервящото бипкане на уреда за измерване на кръвното налягане, Ръсти вече не се надяваше да успеят да спасят момчето. В интерес на истината надеждите му гаснеха, откакто качиха Рори в линейката — вероятно съдбата му бе предрешена още от мига на рикошета, — ала въпросното пиукане изписа тази истина с огромни букви в съзнанието му. Веднага след инцидента Рори трябваше да бъде изпратен в интензивното отделение на някоя голяма болница. Вместо това сега хлапето лежеше в оскъдно оборудвана операционна, където на всичкото отгоре беше и твърде задушно (климатикът бе изключен, за да не се натоварва генераторът), а край него се суетяха лекар (който отдавна трябваше да е излязъл в пенсия), неговият асистент (който никога не бе присъствал на неврохирургична интервенция) и една-единствена, преуморена от работа медицинска сестра.