Една вечер Анджи протегна ръка покрай бедрото му и го стисна леко за чатала. Той реагира и миг по-късно разбра от дяволитата ѝ усмивка, че тя също е почувствала реакцията му.
— Можеш да получиш нещичко отзад, ако искаш — каза тя. Намираха се в кухнята и тя повдигна ръба на късата си пола, показвайки дантелено розово бельо. — Съвсем честно.
— Мисля да пасувам — отвърна той и Анджи му се изплези.
Бе ставал свидетел на подобни случки в половин дузина ресторантски кухни, дори се бе включвал от време на време в някои от тях. Специално тази навярно се дължеше на мимолетното момичешко увлечение по по-възрастния и сравнително симпатичен колега. После обаче Анджи и Франки се разделиха и една вечер, докато Барби изхвърляше боклука след края на работното време, тя го изненада с доста фриволен ход.
Барби се обърна и видя, че Анджи стои пред него. Тя го притисна към себе си, впи устни в неговите и в началото той отвърна на целувката ѝ. После обаче, когато момичето улови едната му ръка и я постави върху лявата си гърда, той дойде на себе си. Бюстът ѝ бе разкошен — твърд и стегнат, — ала щеше да му създаде само неприятности. Опита се да се отдръпне, обаче Анджи увисна на врата му, впила нокти в тила му. Тогава Барби приложи малко повечко сила, отколкото възнамеряваше, за да я отдели от себе си, в резултат на което момичето се блъсна в контейнера за смет. Тя го изгледа ядосано, попипа дънките си и му хвърли изпепеляващ поглед.
— Мерси! Сега панталоните ми са целите в боклук!
— Трябваше да се пуснеш сама — отвърна тихо той.
— На теб ти хареса!
— Може би — каза Барби, — но не харесвам теб. — В следващия миг обаче забеляза как гневът и оскърблението ѝ се струпват като черни облаци в изражението ѝ и побърза да добави: — Искам да кажа, харесвам те, но не по този начин.
Анджи обаче добре знаеше, че в подобни ситуации хората казват точно това, което са искали да кажат.
Четири дни по-късно, докато си седеше в „Дипърс“, някой заля с бира гърба му. Барби се обърна и видя Франки Делесепс.
— Хареса ли ти, Баа-аарби? Ако ти е харесало, мога да го направя пак — днес бирата е по два долара голямата халба. А ако не ти е харесало, можем да се разберем отвън, разбира се.
— Не знам какво ти е казала, обаче не е така — каза Барби. Джубоксът свиреше нещо — не беше песента на Макмърти, но именно нейните думи отекваха в главата му: „Всеки трябва да си знае мястото.“
— Каза ми, че ти е отказала, обаче въпреки това ти си я изчукал. С колко кила си по-тежък от нея? Петдесет? Това ми звучи като изнасилване.
— Не съм я изнасилил — заяви Барби, макар и да знаеше, че само си хаби думите.
— Искаш ли да излезем навън, копеле, или те е страх?
— Страх ме е — отвърна той и за негова изненада Франки се отдалечи. Барби си каза, че е получил достатъчно бира и музика за една нощ, и тъкмо ставаше да си ходи, когато другият се завърна — този път носеше не халба, а голяма кана.
— Не го прави — предупреди го Барби, ала, естествено, Франки не му обърна никакво внимание. Плисна бирата в лицето му. Истински душ от „Будвайзър“ светло. Няколко души се изсмяха и изръкопляскаха в пиянски възторг.
— Сега можем да излезем и да си уредим сметките — каза Франки, — а ако не искаш, ще почакам. Последно предупреждение, Баа-аарби.
И Барби тръгна с него, осъзнавайки, че трябва да действа светкавично. Ако проснеше Франки на земята, без много хора да го видят, това щеше да сложи край на конфликта. Можеше даже да му се извини и да повтори, че никога не е спал с Анджи. Нямаше да каже, че тя му се натискаше, въпреки че доста хора го знаеха (включително Роуз и Ансън). Току-виж, разбитият му нос го освестил и Франки ще прозре онова, което бе очевадно за Барби — че всичко е замислено от малката фръцла, за да си го върне тъпкано на готвача.
В началото му се струваше, че няма причина ситуацията да не се развие по този начин. Франки стоеше здраво стъпил на земята, вдигнал юмруци като легендарния боксьор Джон Л. Съливан, и хвърляше двойна сянка под светлината на лампите в срещуположните краища на паркинга. Изглеждаше зъл, силен и прост; типичният селски отворко. Явно бе свикнал да поваля противниците си с един-единствен мощен удар, след което да ги довършва със серия бързи крошета, докато не започнат да циврят за милост.