Той пристъпи тромаво напред и пусна в действие тайното си (което хич не беше толкова тайно) оръжие — ъперкът, който Барби избегна по най-простичкия възможен начин, като килна главата си на една страна. После отговори с директен удар в слънчевия сплит, Франки се строполи на земята със смаяно изражение.
— Не се налага да… — започна Барби и в този миг Рени младши го изненада отзад, удряйки го в бъбреците. Барби залитна напред. Там го чакаше Картър Тибодо — той изскочи между две паркирани коли и замахна отдалеч в мощен раундхаус. Ако юмрукът му бе срещнал челюстта на противника му, със сигурност би я строшил, ала Барби парира ръката му навреме. Въпреки това именно тогава получи най-сериозната си травма, която дори в деня на появата на Купола не бе избледняла и изпъкваше в грозноват жълтеникав оттенък.
Завъртя се рязко настрани, осъзнавайки, че е попаднал в капан, и си каза, че трябва да се махне възможно най-бързо оттук, преди някой да е пострадал сериозно. Нямаше предвид себе си. Бе готов да побегне; не страдаше от глупаво честолюбие. Обаче направи точно три крачки, преди Мелвин Сиърлс да го спъне. Барби се просна по корем на чакъла и в същия момент ритниците започнаха да се сипят отгоре му. Закри главата си, но ръцете, краката и задникът му се оказаха незащитени от яростната атака на масивните кожени обувки. Един от ритниците го уцели в ребрата точно преди да успее да се понадигне на едно коляно зад пикапа за стари мебели на Стъби Норман.
Тогава желанието му да намери разумен изход от ситуацията се изпари и той престана да мисли за бягство. Изправи се, обърна се с лице към нападателите си и протегна длани към тях в знак, че ги очаква. Проходът, където бе застанал, беше тесен. Трябваше да го нападат един по един.
Рени младши се пробва пръв; ентусиазмът му бе възнаграден с хубав ритник в корема. Барби носеше маратонки, а не кожени боти, ала въпреки това ритникът му бе достатъчно мощен, за да запрати Младши до пикапа, където той се приведе, мъчейки се да си поеме дъх. Франки беше вторият и Барби го награди с два удара в лицето — болезнени, но не твърде силни, за да му счупят нещо. Започваше да идва на себе си.
Чакълът зад гърба му изхрущя. Той се обърна тъкмо навреме, за да отнесе крошето на Картър Тибодо, който се бе промъкнал зад гърба му. Юмрукът го фрасна в слепоочието и пред погледа му затанцуваха звезди. („Една от тях бе ярка като комета“ — сподели пред Бренда, докато отваряше вентила на новата газова бутилка.) Тибодо направи крачка напред и бе удостоен с подсичащ ритник в глезена, в резултат на който самодоволната усмивка на Картър бе заменена от болезнена гримаса. Той падна на едно коляно, подобно на състезател по американски футбол, стиснал топката миг преди да се хвърли в атака. Само дето футболистите обикновено не се държат за глезените.
— Биеш се нечестно, шибаняко! — кресна възмутено Тибодо.
— Виж ти кой го каз… — понечи да му отвърне Барби, преди да бъде прекъснат от Мелвин Сиърлс. Той го приклещи с лакът през врата и Барби използва собствения си лакът, за да нанесе контраудар на Сиърлс, с който му изкара въздуха. В дъха на Мелвин се усещаха бира, цигари, сушени наденички… Барби се обърна, очаквайки Тибодо да му се нахвърли, преди да е успял да се измъкне от тесния проход между колите. Вече нямаше да проявява милост. Лицето му пулсираше от болка, същото се отнасяше и за ребрата му. Изведнъж реши — и решението му се стори съвсем разумно предвид обстоятелствата, че ще изпрати и четиримата в болницата. Там нападателите му можеха да си обсъждат на воля принципите на нечестния бой, докато се подписваха на гипсовите си превръзки.
В този момент колата на шериф Пъркинс — извикан или от Томи, или от Уилоу Андерсън, съдържателите на заведението — се закова рязко на паркинга с включени светлини. Биещите се бяха ярко осветени като актьори под светлината на сценични прожектори.
Пъркинс пусна за секунда-две и полицейската сирена; после излезе от колата и подръпна колана, обгръщащ масивната му талия.
— Не е ли малко рано за бой, момчета? Да бяхте изчакали уикенда…
На което Рени младши отвърна…
11.
Не се налагаше Барби да ѝ казва как бе отвърнал Младши; Бренда го знаеше от самия Хауи и не беше изненадана. Още от малък синът на Големия Джим си беше изпечен лъжец, особено в случаите, когато на карта бе заложен собственият му задник.
— Казал е: „Готвачът започна.“ Права ли съм?
— Абсолютно — кимна Барби и натисна бутона за включване. Генераторът изръмжа и заработи без проблеми. Младият мъж се усмихна на Бренда, макар и да усещаше как издайническата руменина затопля бузите му. Това, което току-що ѝ бе разказал, не беше любимата му история, обаче предполагаше, че би предпочел да сподели нея пред онази за спортната зала във Фалуджа. — Всичко е готово — светлини, камера, екшън!