— Знам какво си мислиш, друже — каза Големия Джим.
Анди го изгледа боязливо. Събеседникът му се усмихваше… но на лицето му не бе изписана хищническата му усмивка. Сегашната му усмивка бе мила и предразполагаща. Сандърс му се усмихна в отговор (или поне се опита). Дължеше толкова много на Рени… Само дето сега неща като дрогерията и беемвето на Клоди изглеждаха съвсем незначителни. Каква полза от едно беемве, дори такова със скъпи екстри като парктроник и саунд-система с гласово активиране, за една мъртва съпруга?
„Когато всичко това приключи и Дуди се върне, ще подаря бавареца на нея“ — реши Анди. Такава би била волята на Клоди.
Големия Джим посочи с късичките си пръсти към залязващото слънце, което се бе разплуло над хоризонта като гигантско отровно яйце.
— Мислиш си, че всичко това е по наша вина. Че Господ ни наказва, задето крепяхме града в трудни времена. Обаче не е така, друже. Това не е божие дело. Виж, ако кажеш, че поражението ни във Виетнам бе божие дело — божие предупреждение, че Америка е изгубила духовния път, — веднага ще се съглася с теб. Ако ми кажеш, че Единайсети септември бе отговорът, който Върховното божество даде на върховния ни съд за изявлението му, че децата могат спокойно да започват деня си без молитва към Създателя им, пак ще се съглася. Но Бог да накаже Честърс Мил, задето не пожелахме градът ни да се превърне в мъртво петно на картата като Джей или Милинокет? — Той поклати глава. — Абсурд. В никакъв случай.
— Е, прибрахме и малко хубави парички в джобчетата си — добави плахо Анди.
Така си беше. Бяха изкарали повечко от необходимото за подпомагане на тукашните църковни дела и чуждестранните кафяви братя; Анди имаше банкова сметка на Каймановите острови. И Анди бе готов да се обзаложи, че за всеки долар, който той — и Бауи — получаваха, Големия Джим прибираше по три в джоба си. Или даже четири.
— Работникът заслужава прехраната си — изрецитира Рени с превзет, но благ тон. — Матей, десета глава, десети стих. — Той не си даде труда да цитира предишния стих, който гласеше: „не вземайте нито злато, нито сребро, нито дори медна монета в поясите си“.
После погледна часовника си.
— И като стана дума за дела, друже, по-добре да се размърдаме. Имаме много проблеми за решаване. — Той закрачи напред и Анди го последва, без да отделя очи от залеза, който бе толкова ярък, че го караше да си мисли за възпалена плът.
Ненадейно Големия Джим отново спря.
— Във всеки случай чу какво каза Стюарт — дотук бяхме с дребното ни бизнесче. „Свърших си работата и си закопчах дюкяна“, както казало момченцето, след като се изпишкало самичко за първи път. Говорил е и с готвача.
— А, онзи тип — посърна Анди.
Големия Джим се изкиска:
— Не се тревожи за Фил. Замразяваме нещата и всичко остава така, докато не излезем от критичното положение. А може пък това да е знак, че трябва да сложим край на тази работа веднъж завинаги. Знак от Всевишния.
— Би било чудесно, ако е тъй — отбеляза Анди, обаче интуицията му подсказваше друго — ако Куполът изчезнеше, Големия Джим щеше да промени решението си. А станеше ли така, Анди щеше да последва примера му. По всяка вероятност Стюарт Бауи и брат му Фърналд щяха да сторят същото. И то с най-голямо желание. Донякъде защото пачките бяха толкова тлъсти (да не говорим, че бяха лишени от данъци) и донякъде защото вече бяха нагазили твърде дълбоко. Спомни си как навремето някакъв актьор бе заявил в изблик на откровеност: „Когато разбрах, че киното не е за мен, вече бях твърде богат, за да го зарежа.“
— Не се коси толкова — каза Големия Джим. — След седмица-две ще започнем да прехвърляме газта обратно в града, без значение дали проблемът с Купола се разреши или не. Ще използваме градските камиони. Можеш да се оправяш с механичните скорости, нали?
— Разбира се — намуси се Анди.
— Освен това… — лицето на Рени се озари от осенилото го хрумване — … можем да използваме катафалката на Стюи! Така ще транспортираме бутилките още по-бързо!
Анди не каза нищо. От самото начало не одобряваше идеята да „присвоят“ (както се бе изразил Големия Джим) толкова много пропан от различни градски източници, но това беше най-сигурният начин. Бяха разгърнали дейността си в голям мащаб и това означаваше производство при високи температури и добра вентилационна система. Рени бе изтъкнал, че покупката на газ в нужните им количества ще повдигне много въпроси. Също както закупуването на големи количества различни медикаменти, които всъщност отиваха за производството, можеше да бъде забелязано и да предизвика проблеми.