— В гърба ли искаш да те гръмна? — попита Младши. — Добре, все ми е тази.
— Застреляй го! — изкрещя Ръсти. — Застреляй го, застреляй го!
Преди да проехти следващият изстрел, Барби си помисли: „Мили Боже, Евърет, ти на чия страна си?“
31.
Джаки слезе по стълбите, следвана от Роми. Видя димната мъгла, която се стелеше около покритите с решетки лампи, и усети мириса на барут. Тогава Ръсти Евърет започна да вика:
— Застреляй го, застреляй го!
Рени Младши стоеше в дъното на коридора, до решетките на крайната килия, тази, която ченгетата понякога наричаха „Риц“. Бръщолевеше нещо на висок глас.
Тя не се поколеба. Дори не каза на Младши да вдигне ръце и да се обърне. Просто изстреля два куршума. Единият се заби в десния му бял дроб, другият прониза сърцето му. Младши умря веднага, още преди тялото му да се свлече на пода, а бузите му да се притиснат към две от вертикалните пречки на килията. Очите му се бяха забелили и лицето му приличаше на японска мъртвешка маска.
Иззад свличащото се тяло се появи Дейл Барбара, който лежеше на леглото и стискаше в ръка старателно пазения нож. Така и не беше успял да го отвори.
32.
Фреди Дентън сграбчи Хенри Морисън за рамото. Хенри си помисли: „Днес е направо нетърпим този Дентън. Не че преди съм можел да го понасям.“
Дентън посочи:
— Защо онзи дърт глупак Калвърт влиза в участъка?
— Откъде да знам, по дяволите! — сопна му се Хенри и сграбчи Дони Барибо, който минаваше бегом покрай него, бръщолевейки някакви глупости за терористи.
— Не бягай! — изрева Хенри в лицето на Дони. — Всичко свърши! Вече няма проблеми!
Дони, който вече от десет години подстригваше Хенри, като по време на всеки „сеанс“ му разказваше едни и същи вицове, го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. След това се отскубна и се затича към Ийст Стрийт, където се намираше фризьорският му салон. Явно се канеше да се скрие там.
— Тази вечер цивилните нямат работа в участъка — продължи Фреди Дентън. Мел Сиърлс пухтеше до него.
— Ами защо не отидеш да хвърлиш едно око, убиецо? — извика Хенри. — Вземи и този смотаняк с теб. Никаква полза няма от вас тук.
— Тя посегна към пистолета — оправда се Фреди. Щеше да му се наложи да изрича тези думи още много пъти. — А и не исках да я убивам. Исках само да я раня.
На Хенри не му се говореше на тази тема.
— Отидете там и кажете на стареца да се маха. Можете и да проверите дали някой не се опитва да освободи затворниците, докато ние тук се щураме като обезглавени пилета.
Нещо просветна в замаяните очи на Фреди Дентън.
— Затворниците! Мел, да тръгваме!
Бяха изминали само три метра, когато Хенри изрева в мегафона си:
— И приберете пистолетите, идиоти такива!
Фреди се подчини на командата, Мел също. Двамата пресякоха площадчето пред военния мемориал и изкачиха стълбите, водещи към входа на участъка. Пистолетите им бяха прибрани в кобурите, което вероятно беше добре за дядото на Нори.
33.
„Навсякъде има кървища“ — помисли си Ърни, също като Джаки. След като отдели смаяния си поглед от касапницата, той събра сили и тръгна напред. Съдържанието на чекмеджетата на бюрото се бе разпиляло. Сред разпръснатите вещи лежеше един червен пластмасов правоъгълник, който Ърни се надяваше, че ще може да послужи на хората, намиращи се на долния етаж.
Беше се навел да го вземе (казваше си, че не трябва да повръща и че тук е много по-добре отколкото в долината Шау във Виетнам), когато някой зад него каза:
— Леле майчице! Изправи се, Калвърт, бавно! Ръцете зад тила!
Но Фреди и Мел тепърва посягаха към пистолетите си, когато Роми се появи на стълбищната площадка — беше дошъл да търси това, което Ърни вече беше намерил. В ръцете си държеше бързозарядната пушка „Блек Шедоу“, която беше скрил в сейфа си. Веднага взе на мушка двете ченгета.
— А вие, момчета, защо не влезете по-навътре? — каза. — Стойте един до друг. Рамо до рамо. Ако видя светлина помежду ви, ще стрелям. Изобщо не се шегувам.
— Свали това нещо — извика Фреди. — Ние сме полицаи.
— Задници сте, това сте вие. Застанете ей-там до онова табло. И стойте плътно един до друг. Ърни, какво правиш тук по дяволите!
— Чух стрелба. Разтревожих се. — Той вдигна червената електронна карта, с която се отваряха килиите в Кафеза. — Това май ще ви трябва. Освен… освен ако не са мъртви.
— Живи са, но им се размина на косъм. Занеси го на Джаки. Аз ще наглеждам тези момчета.
— Не бива да ги пускаш, те са затворници — каза Мел. — Барби е убиец. Другият се опита да накисне господин Рени с някакви документи или… или нещо такова.