Роми не си направи труда да им отговори.
— Хайде, Ърни. Побързай!
— А какво ще стане с нас? — попита Фреди. — Няма да ни убиеш, нали?
— Защо ми е да те убивам, Фреди? Все още ползваш култиватора, който взе от мен миналата пролет. Не си плащаш редовно вноските, доколкото си спомням. Не, просто ще ви заключим в Кафеза. Да видим дали ще ви хареса там. Мирише гадно, но кой знае, може и да ви хареса.
— Защо ви трябваше да убивате Майки? — попита Мел. — Той беше просто едно глуповато момче.
— Не сме ги убили ние — отговори Роми. — Вашето приятелче Младши ги уби. — Помисли си: „Не че някой ще ни повярва“.
— Младши! — възкликна Фреди. — Къде е той?
— Предполагам, че е в ада и че мята въглища в някой от огньовете — отвърна Роми. — Такава работа възлагат на новобранците.
34.
Барби, Ръсти, Джаки и Ърни се качиха на горния етаж. Двамата бивши затворници като че ли все още не можеха да повярват, че са живи. Роми и Джаки отведоха Фреди и Мел в Кафеза. Когато видя сгърченото тяло на Младши, Мел каза:
— Ще съжалявате за това!
Роми изсъска:
— Затваряй си плювалника и влизай в новия си дом. Двамата в една килия. Нали сте приятели.
Щом Роми и Джаки се качиха горе, двамата полицаи започнаха да крещят.
— Да се махаме, преди да е станало късно — настоя Ърни.
35.
Щом излезе отвън, Ръсти погледна розовите звезди и си пое дълбоко въздух. Струваше му се, че въздухът хем смърди ужасно, хем ухае приятно. Обърна се към Барби:
— Не очаквах, че ще видя отново небето.
— Нито пък аз. Хайде да се омитаме от града. Какво ще кажеш да отскочим до Маями Бийч?
Ръсти все още се смееше, докато влизаше в микробуса. На моравата през залата имаше няколко ченгета. Едно от тях — Тод Уендълстат — погледна към тях. Ърни му махна с ръка, след секунда Роми и Джаки последваха примера му. Уендълстат отговори на поздрава им, след това се наведе да помогне на една жена, която беше паднала на тревата.
Ърни седна зад волана и сплете жиците, които висяха под таблото. Моторът забръмча, страничната врата се затвори с трясък и микробусът тръгна. Мина бавно по Таун Комън Хил, криволичейки покрай шокираните граждани, които вървяха по улицата. Напусна центъра на града и се отправи към Блек Ридж, постепенно набирайки скорост.
Мравки
1.
Щом стигнаха до стария ръждясал мост, под който вече нямаше нищо друго освен тиня, те видяха блясъка. Барби се надвеси над предните седалки на микробуса.
— Какво е това? Прилича на най-големия в света светещ часовник.
— Това е радиация — отговори Ърни.
— Не се тревожи — намеси се Роми. — Имаме много оловни листове.
— Нори ми се обади от телефона на майка си, докато ви чаках — каза Ърни. — Спомена ми за блясъка. Каза, че според Джулия това е нещо като… плашило. Не е опасно.
— Мислех, че Джулия е журналист, а не учен — подметна Джаки. — Тя е мила жена и е умна, но ние все пак ще облицоваме микробуса, нали? Защото не бих искала да получа като подарък за четирийсетия си рожден ден тумор на яйчниците или гърдата.
— Ще караме бързо — каза Роми. — Ти дори би могла да мушнеш под колана на дънките си някой от онези листове, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре.
— Толкова е смешно, че чак забравих да се засмея — каза тя… след това обаче се засмя, когато си представи, че носи оловни бикини.
Стигнаха до мъртвата мечка, която лежеше пред телефонния стълб. Щяха да я видят дори и фаровете да бяха изключени, защото розовата луна и радиационният пояс светеха доста силно — човек вероятно би могъл да чете вестник.
Роми и Джаки се захванаха да покриват с олово прозорците на микробуса, а останалите наобиколиха разлагащата се мечка.
— Не е от радиацията — каза замислено Барби.
— Не е — съгласи се Ръсти. — Самоубийство.
— Има и други.
— Да. Но дребните животни като че ли не са застрашени. Аз и децата видяхме много птици, а в овощната градина имаше катерица. Изглеждаше доста жизнена.
— Струва ми се, че Джулия е права — каза Барби.
— Блестящият пояс е едното плашило, а мъртвите животни — другото. И колан, и тиранти.
— Нещо не мога да ви разбера, приятели — рече Ърни.
Но Ръсти, който като студент по медицина беше учил за подхода „колан и тиранти“, разбра.
— Има две плашила — обясни. — Мъртвите животни — за през деня, и блестящият радиационен пояс — за през нощта.
— Доколкото знам — подхвана Роми, който се беше присъединил към тях, — радиацията свети само в научнофантастичните филми.