Барби си спомни един гимнастически салон — пустинната жега, миризмата на лайна и кънтящият смях.
— Искам и аз да я видя — каза той. — Кой ще дойде с мен?
Ръсти въздъхна.
— Аз.
5.
Докато Барби и Ръсти се приближаваха към кутията, на която имаше странен символ и ярка мигаща лампичка, градският съветник Рени стоеше в освободената от Барби килия.
Малко преди това двамата с Картър Тибодо бяха вдигнали тялото на Младши и го бяха положили върху леглото.
— Остави ме, искам да поседя при него — рече Рени.
— Шефе, предполагам, че се чувстваш ужасно, но в момента има стотици неща, за които трябва да се погрижиш.
— Осъзнавам това. Ще се погрижа за тях, но първо ще поседя при сина си. Пет минути. След това ще го закарате в погребалната агенция.
— Добре. Съжалявам за тежката загуба. Младши беше свястно момче.
— Не, не беше — отговори Големия Джим. Изрече думите със спокоен, уверен глас. — Но беше мой син и аз го обичах. А и можеше да е и по-лошо, нали разбираш?
Картър се позамисли.
— Разбирам.
Големия Джим се усмихна.
— Знам, че разбираш. Иска ми се ти да беше мой син.
Картър се изчерви от удоволствие, после се заизкачва по стълбите. Когато остана сам, Големия Джим седна на леглото и положи главата на Младши в скута си. По лицето на младежа нямаше рани. Картър беше затворил очите му. Ако не обърнеше внимание на факта, че ризата му е окървавена, човек можеше да си помисли, че той спи.
„Беше мой син и аз го обичах.“
Беше истина. Да, Рени се канеше да жертва Младши, но за това си имаше причина — случилото се на Голгота. Също като Христос, момчето беше загинало, защитавайки кауза. Вредите, нанесени от бръщолевенето на Андрея Гринъл, щяха да бъдат поправени; само трябваше градът да разбере, че Барби е убил четирима честни полицаи, сред които единствения син на техния лидер. Барби на свобода, планиращ да извърши и други злини, от това можеха да бъдат извлечени политически дивиденти.
Големия Джим поседя още известно време при Младши, решеше с пръсти косата му и гледаше унесено спокойното му лице. По едно време тихичко запя песента, която майката на Младши пееше на малкото си бебче, което лежеше в кошарката и гледаше света с широко отворени, учудени очи. „Бебешка лодчица е сребърната луна, плаваща на небето, плаваща в морето от роса, а облаците прелитат… плават, бебче… в морето…“
Той спря. Не можеше да си спомни останалите думи. Повдигна лекичко главата на Младши и се изправи. Сърцето му подскочи и той притаи дъх… то обаче се успокои. „Май ще се наложи после да взема още верапа… не знам какво си от аптеката на Анди, но сега трябва да се захващам за работа.“
6.
Той остави Младши и се заизкачва бавно по стълбите, като се подпираше на парапета. Картър беше в стаята за подготовка. Труповете бяха откарани, няколко вестника попиваха кръвта на Майки Уордлоу.
— Да тръгваме към залата, преди това място да се е напълнило с ченгета — каза той на Картър. — Свиждането трябва да започне след… — погледна часовника си — … след около дванайсет часа. Имаме да вършим доста работа.
— Знам.
— И не забравяй сина ми. Искам братята Бауи да се постараят. Хубава церемония и скъп ковчег. Кажи на Стюарт, че ако сложи Младши в някой от онези евтини сандъци, които държи отзад, ще го убия.
Картър драскаше в бележника си.
— Ще се погрижа за това.
— И кажи на Стюарт, че искам да говоря с него. — Входната врата се отвори и вътре влязоха неколцина от новите полицаи. Мълчаха и гледаха уплашено. Големия Джим се надигна от стола, в който беше седнал да си почине. — Време е да тръгваме.
— Както кажеш — отвърна Картър, но не помръдна.
Големия Джим се огледа.
— За какво мислиш, синко?
Синко. Картър хареса това обръщение. Баща му беше загинал преди пет години, катастрофирайки с пикапа си в единия от двата моста близнаци в Лийдс. Несъществена загуба. Той тормозеше жена си и двамата си синове (големият брат на Картър сега служеше във военноморския флот), но Картър не се впрягаше много от това — майка му имаше с какво да се успокоява (кафеено бренди), а самият Картър можеше да носи на бой. Не, той мразеше дъртака заради друго — тъпотата и непрекъснатото мрънкане. Повечето хора смятаха, че Картър също е тъп, дори Младши бе на това мнение, но той не беше тъп. Господин Рени разбираше това, а господин Рени със сигурност не беше мрънкало.