— Благодаря, доктор Фройд — каза Барби, — а сега ни разкажи какво видя.
Когато Ръсти започна да разказва за чучелото с цилиндъра, Лиза Джеймисън възкликна:
— Това чучело се намира на моравата пред библиотеката! Облякох му една стара моя фланелка, на която има цитат на Уорън Зевън…
— „«Суийт Хоум Алабама», изпейте песента на онази мъртва група“ — каза Ръсти. — Има градински лопатки вместо ръце. Както и да е, то се подпали. После, пуф, и изчезна. И веднага спря да ми се вие свят.
Той се огледа. Приятелите му се бяха ококорили.
— Спокойно бе, хора, сигурно съм виждал чучелото преди това, а подсъзнанието ми просто е „изкихало“ спомена. — Той посочи Барби с пръст. — Ако пак ме наречеш „доктор Фройд“, ще те прасна.
— Виждал ли си го преди? — попита Пайпър. — Може би когато си прибирал момичетата от училище. Библиотеката е отсреща.
— Не, доколкото си спомням. — Не поясни, че от началото на месеца не е прибирал момичетата от училище; освен това се съмняваше, че тогава е имало украса за Хелоуин.
— Сега ти, Джаки — каза Барби.
Тя облиза устни.
— Наистина ли е важно?
— Така мисля.
— Горящи хора. И дим, зад който от време на време се мяркат огнени езици. Имах чувството, че целият свят гори.
— Да — каза Бени. — Хората крещяха, защото горяха. Сега си спомням. — Той се извърна и притисна лицето си в рамото на Алва Дрейк. Тя го прегърна с една ръка.
— Все пак до Хелоуин остават пет дена — каза Клеър.
— Не мисля така — рече Барби.
11.
Печката в ъгъла на конферентната стая беше прашна и занемарена, но щеше да свърши работа. Големия Джим отвори димоотвода (ръждясалият му капак изскърца протяжно) и извади документите на Дюк Пъркинс от плика с кървавия отпечатък от стъпка. Прелисти ги и се намръщи, после ги хвърли в печката. Запази плика.
Картър разговаряше по телефона със Стюарт; обясняваше му какво иска за сина си Големия Джим и го подканяше незабавно да се захване за работа. Големия Джим си помисли: „Добро момче. Може да стигне далеч. Стига да не ухапе ръката, която му дава хляб. Тези, които хапят, си получават заслуженото. Андрея Гринъл се убеди в това тази вечер.“
На шкафа до печката имаше кибрит. Той драсна една клечка и запали документите. Остави вратичката на печката отворена, за да може да вижда как горят. Беше много доволен.
Картър се приближи.
— Стюарт Бауи е на телефона. Да му кажа ли, че ще се свържеш с него по-късно?
— Дай ми го. — Големия Джим протегна ръка към телефонната слушалка.
Картър посочи плика.
— Това няма ли да го изгориш.
— Не. Смятам да го натъпча с празни листове.
На Картър му трябваха няколко секунди, за да разбере.
— Била е прекалила с лекарствата и е имала халюцинации, така ли?
— Бедната жена — рече с усмивка Големия Джим. — Отиди в противорадиационното укритие, синко. Там. — Посочи една от вратите — съвсем обикновена врата, ако се изключеше фактът, че на нея имаше стара метална табелка, на която бяха изобразени черни триъгълничета на жълт фон. — Има две стаи. В края на втората има малък генератор.
— Добре…
— Пред генератора има люк. Замаскиран е, но като се загледаш, ще го видиш. Вдигни го и погледни вътре. Трябва да има десетина кутии с пропан. Поне предишния път, когато погледнах, бяха толкова. Провери колко са сега.
Големия Джим изчака да види дали Картър ще попита защо, но той си замълча. Картър му обърна гръб, канейки се да тръгне към вратата. Тогава Големия Джим каза:
— Предпазна мярка, синко. Ключът към успеха е в дребните подробности. И в това Господ да е на твоя страна, разбира се.
Когато полицаят се отдалечи, Големия Джим натисна бутона „холд“. „Лошо ти се пише, ако не си ме изчакал, Стюарт.“
Стюарт обаче беше изчакал.
— Моите съболезнования, Джим — каза той. Веднага реагира, браво, червена точка. — Ние ще се погрижим за всичко. Предлагам ти модела „Вечен покой“, дъбов е и ще издържи хиляда години.
„Карай нататък“ — помисли си Рени.
— Ще дадем всичко от себе си. Ще изглежда така, сякаш всеки момент ще се събуди и ще се усмихне.
— Благодаря ти, приятелю — каза Големия Джим и си помисли: „Дано да не ме будалкаш.“
— Нещо за утрешната акция? — попита Стюарт.
— Канех се да ти се обадя, за да поговорим по този въпрос. Чудиш се дали не е отменена, нали?
— Ами… като се има предвид какво се случи…