— Нищо не се случи — каза Големия Джим. — За което трябва да благодарим на Господ. Ще кажеш ли „амин“, Стюарт?
— Амин! — каза послушно той.
— Просто безпорядък, причинен от една ненормална жена, въоръжена с пистолет. Тя няма вина, така че в момента вечеря с Исус и всички светци.
— Но, Джим…
— Не ме прекъсвай, когато говоря, Стюарт. Проблемът е в лекарствата. Проклетите лекарства размътиха мозъка ѝ. Хората ще разберат това, когато се поуспокоят. Гражданите на Честърс Мил са надарени с кураж и храброст. Вярвам, че ще се преборят с трудностите. А и в момента те не мислят за нищо друго освен за свиждането. Операцията ще започне по обяд. Ти, Фърн, Роджър, Мелвин Сиърлс. Фред Дентън ще ви ръководи. Може да вземе още четири-пет човека, ако иска.
— Той! Не смяташ ли, че има по-добър вариант?
— Фред ще свърши работа.
— Какво ще кажеш за Тибодо? Момчето, което все се мотае покрай теб…
— Стюарт Бауи, имам чувството, че всеки път, когато си отвориш устата, куражът ти започва да изтича от нея. Трябва да се научиш да мълчиш и да слушаш. Става въпрос за един кльощав наркоман и за един аптекар, който не може да изплаши дори гъска. Така ли е?
— Така е.
— Използвайте общинските камиони. След като разговорът ни приключи, намери Фред — той сигурно се мотае някъде наоколо — и му обясни как стоят нещата. И да се бронирате, ей, за всеки случай. В задната стаичка в участъка има бронежилетки, можете да ги използвате. След това отивате там и залавяте онези двамата. Пропанът ни трябва.
— Ами лабораторията? Дали не трябва да я изгор…
— Да не си полудял! — Картър, който току-що се бе върнал, го погледна изненадано. При всичките тези химикали, складирани там! Вестникът на онази кучка Шамуей е едно, а складът — съвсем друго. Да внимаваш, драги, че вече започвам да си мисля, че си тъп колкото Роджър Килиан.
— Добре. — Стюарт явно се беше ядосал, но Големия Джим продължаваше да смята, че той ще изпълни заръките. Не можеше да му отдели повече време — Рандолф щеше да се появи всеки момент.
„Парадът на глупците никога не свършва“ — помисли си той.
— А сега кажи „хвала на Господ“ — настоя Големия Джим. Представи си как яхва Стюарт и натиска лицето му в прахта. Развесели се.
— Хвала на Господ — промърмори Стюарт Бауи.
— Амин, братко — каза Големия Джим и затвори.
12.
Началник Рандолф се появи малко по-късно, изглеждаше уморен, но доволен.
— Мисля, че загубихме безвъзвратно няколко от новобранците, от най-младите — Додсън, Роуклиф и Ричардсън, — но повечето остават с нас. А и се присъединиха още хора. Джо Боксър… Стъби Норман… Обри Тоул… брат му е собственик на книжарницата, нали знаете…
Големия Джим го слушаше търпеливо, макар и с половин ухо. Когато Рандолф най-накрая се „изчерпа“, Големия Джим извади плика и го плъзна по плота на масата.
— Ето това размахваше горката стара Андрея. Погледни.
Рандолф се поколеба за момент, после отвори плика и измъкна съдържанието му.
— Тук има само празни листове.
— Прав си. Когато утре събереш хората си в участъка — точно в седем часа, защото чичо ти Джим е прав, когато казва, че мравчиците ще се измъкнат от мравуняка още в ранни зори, — би могъл да им обясниш, че бедната жена е била толкова заблудена, колкото анархистът, който застреля Маккинли12.
— Това не беше ли планина? — попита Рандолф.
Големия Джим се зачуди дали Рандолф не е падал на главата си като малък. След това продължи нататък. Тази нощ нямаше да успее да отдели за сън осем часа, но пет — може би. Имаше нужда от почивка. Бедното му старо сърце имаше нужда от почивка.
— Използвайте всички полицейски коли. По двама полицаи в кола. И всички да носят флакони със сълзотворен газ и електрошокови палки. Ако някой обаче гръмне с пистолета си пред репортерите и камерите, пред проклетия външен свят… ще си направя тиранти от червата му.
— Да, сър.
— Да карат по банкета на шосе 119, покрай тълпата. Никакви сирени, само светлини.
— Като на парад — каза Рандолф.
— Да, Пит, като на парад. Оставете магистралата на хората. Тези, които са с коли, да ги оставят и да тръгнат пеш. Използвайте високоговорителите, за да им обясните. Искам да са изморени и добрички, когато стигнат там. Изморените хора обикновено имат добро поведение.
— Не мислиш ли, че трябва да пратим няколко човека да търсят избягалите затворници? — Забеляза, че очите на Рени проблеснаха и вдигна ръка. — Просто питам, просто питам.
— Все пак заслужаваш да получиш отговор. Та нали си началник на полицията. Нали така, Картър?