След това щеше да отиде в полето, отдалечавайки се колкото е възможно повече, и щеше да замеря Купола с камъни дотогава, докато хората не започнеха да прииждат за свиждането. Големи ангажименти, както казваше баща му. Оли обаче не искаше да вижда никого, с изключение може би на редник Еймс от Южна Каролина. Леля му Луис и чичо му Скутър може би щяха да дойдат — те живееха наблизо, в Ню Глостър, — но какво щеше да им каже, ако дойдеха? Здрасти, чичо, родителите ми и брат ми са мъртви, благодаря, че дойдохте.
Не, щом хората започнеха да се трупат оттатък, той щеше да отиде при гроба на майка си и да изкопае нов гроб до него. Така щеше да се измори и когато си легнеше вечерта, вероятно щеше да заспи.
Кислородната маска на дядо му Том висеше на вратата на банята. Незнайно защо майка му я беше измила и я беше закачила там. Докато я гледаше, истината се стовари върху него, както пиано би се стоварило върху мраморен под. Оли покри лицето си с длани и започна да се поклаща напред-назад върху тоалетната чиния. Изпод пръстите му се затъркаляха сълзи.
18.
Линда натъпка консервите в две платнени торби; канеше се да ги занесе до вратата на кухнята, когато нещо я накара да ги остави в килера (остави ги там вероятно защото Търстън и децата все още не се бяха приготвили). Когато видя, че Тибодо се задава по алеята, разбра, че е постъпила правилно. Вече беше силно изплашена, но щеше да има още по-основателни причини да се страхува, ако той видеше торбите с консерви.
„Отивате ли някъде, госпожо Евърет? Хайде да поговорим по този въпрос.“
Проблемът беше, че от всички нови ченгета, назначени от Рандолф, Тибодо беше единственият, който имаше ум в главата си.
„Защо Рени не изпрати Сиърлс?“
„Елементарно, Уотсън, защото Мелвин Сиърлс е тъп.“
Тя погледна през прозореца на кухнята и видя, че Търстън люлее Джанел и Алис на люлките. Одри лежеше наблизо, подпряла муцуна върху едната си лапа. Джуди и Ейдън седяха в пясъчника. Джуди беше прегърнала Ейдън с една ръка, като че ли се опитваше да го утеши. „Милото ми добро момиченце“ — помисли си тя. Надяваше се, че ще успее да отпрати Тибодо, преди изобщо петорката в задния двор да разбере, че той е идвал. За последно беше участвала в постановка в колежа, когато игра ролята на Стела в „Трамвай «Желание»“, но тази сутрин пак трябваше да излезе на сцената. Не искаше да получи аплодисменти или добри отзиви, искаше само да запази свободата си и свободата на тези отвън.
Мина бързо през дневната, като преди да отвори вратата, „монтира“ на лицето си подобаващото за случая тревожно изражение. Картър стоеше на изтривалката, на която пишеше „Добре дошъл“; беше вдигнал юмрук, за да почука на вратата. Линда погледна нагоре; беше висока метър и седемдесет и пет, но той стърчеше с петнайсетина сантиметра над нея.
— Я виж ти — каза той и се усмихна. — Изглеждаш свежа като репичка, а още няма седем и половина.
На Картър не му беше много до усмивки, защото тази сутрин работата не вървеше. Проповедничката я нямаше, вестникарската кучка я нямаше, двете ѝ репортерчета като че ли се бяха изпарили, Роуз Туичъл — също. Ресторантът беше отворен, но Уилър, който обслужваше клиентите, твърдеше, че няма представа къде е Роуз. Картър му беше повярвал. Ансън Уилър приличаше на куче, което е забравило къде е заровило любимия си кокал. Съдейки по ужасните миризми, които се носеха откъм кухнята, човек можеше да стигне до извода, че той е забравил и как се готви. Картър беше проверил дали ресторантският микробус не е отзад. Нямаше го, което не го изненада.
След това беше проверил универсалния магазин, като беше блъскал с юмруци по вратата отпред, а след това и отзад, където немарлив работник беше оставил няколко ролки покривен материал, сякаш за да могат онези с чевръстите пръсти да го забършат по-лесно. Само че на кого би му притрябвал покривен материал, при условие че в града вече не вали?
Картър смяташе, че и къщата на Евърет ще е празна, но реши да провери и нея, за да може после да каже, че е следвал нарежданията на шефа си. Докато вървеше по алеята обаче, откъм задния двор долетяха детски гласове. А и микробусът на Линда беше тук. Със сигурност беше нейният — на таблото му беше залепена лампичка. Рени му беше казал да разпитва умерено, но тъй като успя да намери единствено Линда Евърет, Картър реши, че може да приложи по-твърди методи. Независимо дали ѝ харесваше или не, тя щеше да отговаря и за тези, които не беше успял да намери. Бившата полицайка обаче заговори, преди той да успее да отвори уста. Не само че заговори, но и го хвана за ръката и го завлече вътре в къщата.