От отворената врата на едната машина изскочи човек, който закрачи към Купола, размахвайки нетърпеливо ръце в опит да се предпази от прахоляка. Барби веднага позна дребната набита фигура на полковника. Щом се приближи, Кокс забави крачка и протегна напред едната си ръка като слепец, който се бои да не се блъсне в нещо. След това започна да отупва прашните си дрехи.
— Хубаво е, че сте на свобода, полковник Барбара.
— Да, сър.
Кокс погледна настрани.
— Здравейте, госпожице Шамуей. Здравейте и вие, Приятели на Барбара. Искам да ми разкажете всичко, но бързо, защото в другия край на града започва едно малко шоу, на което трябва да присъствам.
Кокс посочи зад рамото си, където войниците вече разтоварваха десетина вентилатора „Еър Макс“ и генераторите им. Барби се зарадва, когато видя, че са от големите — от тези, с които се подсушават наводнени тенискортове и писти. Всеки един от тях беше прикрепен към двуколесна ръчна количка. Според Барби мощността на генераторите не бе по-голяма от двайсет конски сили. Той се надяваше, че тази мощност ще стигне.
— Първо, искам да ми кажете, че тези машинарии няма да се наложи да влизат в действие.
— Не съм съвсем сигурен — отговори Барби, — но се опасявам, че може да се наложи да влязат в действие. Май ще трябва да закарате вентилатори и до шосе 119, където местните ще се срещнат с роднините си.
— Довечера — отговори Кокс. — Засега това можем да направим.
— Вземете няколко от тези — предложи Ръсти. — Трябва много яко да сме загазили, за да ни потрябват всичките.
— Няма как, приятелю. Ако можехме да пресечем въздушното пространство на Честърс Мил, вероятно щеше да се получи, но тогава нямаше да има проблем, нали така? А и пускането на задвижвани с генератори промишлени вентилатори там, където се провежда свиждането, ще осуети намеренията ни. Никой няма да може да чуе нищо. Тези бебчета са доста шумни. — Той погледна часовника си. — Сега да видим какво ще успеете да ми разкажете за петнайсет минути.
Подранилият Хелоуин
1.
В осем без петнайсет почти новата хонда „Одисей“ на Линда Евърет спря пред товарната рампа зад „Бърпис“. Търстън седеше отпред до Линда. Децата (твърде притихнали, като се има предвид, че очакваха да има приключения) се бяха настанили на задната седалка. Ейдън прегръщаше главата на Одри. Кучето, усетило вероятно мъката на малкото момче, понасяше търпеливо всичко.
Линда беше изпила три аспирина, но рамото ѝ продължаваше да пулсира. Не можеше да прогони образа на Картър Тибодо от съзнанието си. И миризмата му — смесица между смрадта на пот и уханието на одеколон. Имаше чувството, че всеки момент зад тях ще спре полицейска кола, която ще блокира пътя им за бягство. Следващият „изстрел“ ще попадне право в задника ти. Независимо дали децата гледат или не.
Той ще го направи. Ще го направи.
Тя копнееше да се отдалечи колкото се може повече от новия верен помощник на Рени.
— Вземи цяла ролка и ножиците за метал — каза тя на Търстън. — Под онази кутия от мляко са. Ръсти ми каза.
Търстън беше отворил вратата, но не излизаше.
— Не може така. Ами ако на някой друг му потрябва?
Тя не искаше да спори с него, защото усещаше, че ще се разкрещи и така ще изплаши децата.
— Добре де. Само побързай. Тук сме като в задънена улица.
— Ще действам бързо.
Обаче на нея ѝ се стори, че той ужасно бавно отрязва листове от оловната ролка. Едва се сдържа да не покаже главата си през прозореца и да не го попита дали се е родил туткав като бабичка, или впоследствие е станал такъв.
„Мълчи си. Снощи той загуби скъп за него човек.“
„Да, но ако не побързаме, може да загубя всичко.“
По главната вече имаше хора; вървяха към шосе 119 и фермата на Динсмор, твърдо решени да заемат най-добрите места. Линда подскачаше всеки път, когато заечаваха полицейските високоговорители: „Забранено е придвижването с автомобили по магистралата! Изключение се прави само за инвалидите.“
„Тибодо е умен, усетих, че подуши нещо. Ами ако се върне и види, че микробусът го няма? Ще тръгне ли да го търси?“
Междувременно Търстън продължаваше да реже парчета от покривната ролка. Той погледна към колата и Линда си помисли, че всичко вече е готово, но не беше, той просто мереше на око предното стъкло. Отново започна да реже, отделяйки ново парче. Дали не се опитва да я побърка? Глупава идея, обаче веднъж влязла в съзнанието ѝ, отказваше да го напусне.