Хрумва му една идея. Оглежда подчинените си и осъзнава, че повечето са тъпанари; Рандолф е взел повечето от тези, които стават за нещо, и ги е повел на някаква тайна мисия. Мисли си, че мисията е свързана с обвиненията на Андрея към Рени относно нарколабораторията, но не му пука особено дали е така. Просто го е яд, че те не са тук и че ще трябва да се оправя сам.
Махва с ръка на човека, който може да му помогне.
— Какво искаш, Хенри? — пита Бил Олнът.
— У теб ли са ключовете от училището?
Олнът, който от трийсет години е портиер в гимназията, кимва.
— Тук са. — Връзката ключове, която виси на колана му, проблясва на слънцето. — Винаги ги нося, защо?
— Вземи четвърта кола — казва Хенри. — Върни се в града колкото се може по-бързо, като внимаваш да не сгазиш някой от закъснелите. Докарай тук един от училищните автобуси. От тези, дето са с четирийсет и четири места.
Олнът не гори от ентусиазъм. Челюстта му е издадена напред по типичния за янките начин, който Хенри като типичен янки познава много добре. Омразната темерутска гримаса означава: „Трябва първо да се погрижа за себе си, приятелче.“
— Да не си се смахнал, не можеш да натъпчеш всички тези хора в един автобус.
— Не всички — отговаря Хенри, — само хората, които няма да могат да се приберат сами. — Сега си мисли за Мейбъл и за бебето на Костас, но знае, разбира се, към три следобед групичката на затруднените ще нарасне.
Челюстта на Бил Олнът се придвижва още по-напред, вече стърчи като носа на кораб.
— Не. Двамата ми синове и жените им идват, така казаха. Ще доведат и децата. Не искам да ги изпусна. А и няма как да зарежа съпругата си. Тя е много разтревожена.
Като слуша тези глупости, на Хенри му идва да раздруса Бил (идва му дори да го хване за гушата, защото не може да търпи егоистите). Не предприема нищо, просто иска ключовете и пита с кой от тях се отваря вратата на гаража. След това казва на Олнът да върви при жена си.
— Съжалявам, Хенри — извинява се Олнът, — но трябва да видя децата и внуците си. Заслужил съм го. Не съм молил куците и слепите да идват тук и нямам намерение да плащам за глупостта им.
— Свестен американец си ти, няма две мнения по този въпрос — изсъсква Хенри. — Махай ми се от главата!
Олнът отваря уста да протестира, но размисля (вероятно е видял пламъчетата в очите на Морисън) и се отдалечава с тежка стъпка.
Хенри извиква Памела, която безропотно се съгласява да се върне в града, само го пита къде, какво и защо. Той ѝ обяснява.
— Добре, но… автобусите с ръчна скоростна кутия ли са. Защото не мога да карам такива с ръчна.
Хенри пита на висок глас Олнът, който стои до Купола заедно с жена си Сара; двамата се взират в пустата магистрала отсреща.
— Номер шестнайсет е с ръчна! — провиква се Олнът. — Всички останали са с автоматична! И ѝ кажи да си сложи колана. Иначе няма да може да тръгне!
Хенри отпраща Памела, като ѝ заръчва да не се помайва излишно. Иска автобусът да пристигне колкото се може по-бързо.
Отначало хората стоят прави, наблюдавайки разтревожено пустия път. След това повечето сядат на земята. Онези, които си носят одеяла, си постилат. Някои се скриват на сянка под лозунгите си. На хората не им е до разговори и затова ясно се чува гласът на Уенди Голдстоун, която пита приятелката си Елън къде са щурците — във високата трева не се чува песента им.
— Да не би да съм оглушала? — пита тя.
Не е оглушала. Щурците или се спотайват, или са мъртви.
В обширното и приятно хладно студио на Радиото на Исус звучат Ърни Келог — Кацата и Хис Дилайт Трио, които изпълняват „Получих обаждане от Рая и от другата страна на линията беше Исус“. Двамата мъже не слушат музика, а гледат телевизия; и те като Марта Едмъндс (която сега пие втората си бира и съвсем е забравила за покрития с чаршаф труп на Клейтън Брейси) са погълнати от двете картини, които показват камерите. Погълнати са като всички в Америка и… да… като всички на света.
— Погледни ги само, Сандърс — прошепва Готвача.
— Гледам ги — отговаря Анди. Той държи Клодет в скута си. Готвача му е предложил и две ръчни гранати, но този път Анди е отказал. Страхува се, че може неволно да дръпне предпазителя на някоя от тях. Гледал е филм, в който се е случило такова нещо. — Интересно е, но не мислиш ли, че трябва да се подготвим за идването на онези?
Готвача знае, че Анди е прав, но не може да откъсне поглед от екрана, на който се виждат колоната от автобуси и предвождащият ги камион, натоварен с видеотехника. Въпреки че снимат от хеликоптер, той разпознава отличителните белези на местността. Посетителите вече се приближават.