Успокоена, камерата се насочва към стотиците жители на Честърс Мил, които се изправят на крака. Приличат на голяма група богомолци, изправящи се след молитва. Тези отзад изблъскват стоящите отпред към Купола. Големия Джим вижда разкривени носове, бузи и устни, притиснати сякаш към някаква стъклена стена. За момент му се завива свят и той разбира на какво се дължи този дискомфорт — за пръв път вижда нещата от гледната точка на външен човек. За пръв път осъзнава каква е жестоката истина. За пръв път се чувства изплашен.
Изстрелът, който проехтява, бива леко приглушен от Купола.
— Стори ми се, че чух изстрел — казва Улф. — Андерсън Купър, ти чу ли нещо? Какво става?
Купър отговаря по сателитния си телефон; гласът му е глух, сякаш се обажда от някоя австралийска пустиня.
— Улф, не сме стигнали още, но пред мен има малък монитор и изглежда, че…
— Вече виждам — казва Улф. — Струва ми се…
— Това е Морисън — подмята Картър. — Той е куражлия. Това мога да кажа.
— Утре ще бъде изритан — отговаря Големия Джим.
Картър вдига вежди и поглежда към него.
— Заради това, което е казал на снощната среща?
Големия Джим посочва помощника си с пръст.
— Умно момче си ти.
Стоящият до Купола Хенри Морисън не мисли за снощната среща, нито за куража, нито дори за задълженията си; той мисли, че ако не предприеме бързо нещо, хората отпред ще бъдат смазани в Купола. Затова стреля във въздуха. Няколко от другите полицаи — Тод Уендълстат, Ранс Конрой и Джо Боксър — също стрелят във въздуха, следвайки примера на началника си.
Крясъците (и стоновете на притиснатите в Купола хора) заглъхват и настава ужасяваща тишина. Хенри заревава в мегафона:
— Разпръснете се! Разпръснете се, по дяволите! Има място за всички, само се разпръснете, мамка ви!
Ругатните действат по-отрезвяващо върху хората в сравнение с изстрелите и въпреки че най-упоритите остават на магистралата (Бил и Сара Олнът и Джони и Кери Карвър са сред тях), останалите започват да се разпръскват покрай Купола. Част от тълпата тръгва надясно, но основното множество се понася наляво, към равното пасище на Олдън Динсмор. Хенриета и Петра, които залитат леко, защото са преполовили бутилката с „канадска ракета“, са сред тази група хора.
Хенри прибира пистолета си в кобура и заповядва на останалите полицаи да сторят същото. Уендълстат и Конрой се подчиняват, но Джо Боксър продължава да стиска евтиния си трийсет и осемкалибров револвер.
— Ха, накарай ме, де — казва подигравателно той и Хенри си помисля: „Това е кошмар. Скоро ще се събудя в собственото си легло, а когато отида до прозореца и погледна навън, ще видя красива и свежа есенна утрин.“
Много от онези, които са избрали да не ходят до Купола (обезпокоителен брой хора са си останали вкъщи, защото изпитват дихателни проблеми), имат възможност да гледат телевизия. В „Дипърс“ са се струпали трийсетина човека. Томи и Уилоу Андерсън са на свиждането, но са оставили крайпътния ресторант отворен, за да могат хората да гледат телевизия на големия екран. Групичката не вдига много шум, ала неколцина проплакват от време на време. Картината е кристална и всичко изглежда изключително вълнуващо.
Не само те са развълнувани от гледката на онези осемстотин човека, които са се подредили покрай невидимата стена и са притиснали дланите си в нея.
Улф Блитцър казва:
— На лицата им е изписан копнеж, какъвто не съм виждал никога преди. Аз… — Задавя се от вълнение. — По-добре да оставя картината да говори.
Той постъпва съвсем правилно, като замлъква. Коментарът му е излишен.
На пресконференцията си Кокс беше казал:
— Посетителите ще слязат от автобусите и ще тръгнат пеш… трябва да стоят на два метра от Купола. Смятаме тази дистанция за безопасна.
Нищо такова не се случва, разбира се. Веднага щом вратите на автобусите се отварят, хората се втурват напред, викайки имената на близките и роднините си. Някои падат и моментално са стъпкани (един ще загине в безредиците, а четиринайсет ще пострадат, шестима от които сериозно). Войниците, които преграждат „мъртвата зона“ пред Купола, са изблъскани встрани. Жълтите ленти, на които пише: „Не преминавай“, падат на земята и изчезват в прахта, вдигната от стотиците бягащи крака. Новодошлите се разпръскват покрай стената на Купола; всички викат имената на съпругите си, съпрузите си, родителите си, синовете си, дъщерите си, годениците си; повечето плачат. Четирима човека са излъгали или са забравили, че имат електронни медицински устройства в телата си. Трима от тях загиват на място, а четвъртият, който не е видял в списъка със забранените устройства да пише нещо за слухови апарати, изпада в кома и след една седмица умира от кръвоизлив в мозъка.