Хората постепенно се подреждат. Телевизионните камери виждат всичко. Те забелязват как местните хора и посетителите се опитват да докоснат дланите си въпреки невидимата преграда, която ги разделя; те заснемат опитите им да се целунат; те проследяват как мъжете и жените се гледат в очите и плачат; те отчитат припадналите от двете страни на Купола и онези, които са се свлекли на колене и са вдигнали ръце в молитва; те запечатват мъжа отвън, който блъска с юмруци преградата, която му пречи да стигне до бременната си съпруга, блъска, докато по стената на Купола не се появяват капчици кръв; те поглеждат към възрастната жена, която се опитва да прокара пръсти по челото на внучката си.
Журналистическият хеликоптер излита отново и започва да кръжи над двойната човешка змия, разпростряла се на петстотин метра. Листата от страната на Мотън танцуват, облечени в ярката си октомврийска премяна; листата от страната на Честърс Мил висят отпуснати. Зад местните хора — по пътя, по полето, сред храстите — се търкалят десетки лозунги. Заради срещата политиката и протестите са останали на заден план.
Кенди Кроули казва:
— Улф, откакто съм репортер, това е най-тъжното и най-странно събитие, което съм отразявала.
Все пак човешките същества имат способността да се приспособяват и лека-полека вълнението и странността започват да избледняват. Неразборията се превръща в обикновено свиждане. А междувременно започват да изнасят пострадалите. От страната на Мил няма палатка на „Червения кръст“. Полицаите настаняват пострадалите под оскъдната сянка, която осигуряват колите, изчаквайки Памела Чен да докара автобуса.
Групата, която ще атакува Радиото на Исус, се е смълчала, смаяна от случващото се. Рандолф им е разрешил да гледат телевизия, защото има още известно време. Той отмята имената в бележника си, после прави знак на Фреди Дентън да дойде при него отвън на стълбите. Очаква Фреди да възнегодува заради това, че му отнема командването (Питър Рандолф цял живот е преценявал другите по себе си), но всичко минава тихо и кротко. Тази работа е много по-сериозна от това да отпращаш старите пияници от магазините и Фреди е доволен, че отговорността няма да тежи върху него. Ако всичко мине добре, ще получи похвала, но ако не мине? Рандолф няма такива притеснения. Един безработен хулиган и един кротък аптекар, който не би се оплакал, ако в супата му има муха? Възможно ли е изобщо да се обърка нещо?
Докато стои на стълбите, по които Пайпър Либи се беше изтъркаляла неотдавна, Фреди разбира, че няма да може да сдаде всичките си отговорности. Рандолф му подава лист, на който са написани седем имена. Едното е това на Фреди. Останалите шест са на Мел Сиърлс, Джордж Фредерик, Марти Арсено, Обри Тоул, Стъби Норман и Лорън Конри.
— Това са твоите хора. Ще минете по черния път — нарежда полицейският началник. — Знаеш ли го?
— Да, отделя се от Битч Роуд. Бащата на Сам Мърляча го направи.
— Не ме интересува кой го е направил — срязва го шефът. — Минете по него. В дванайсет часа ще преведеш хората си през горския пояс. Ще излезете зад радиостанцията. Точно в дванайсет, Фреди. Нито минута по-рано, нито минута по-късно.
— Не трябваше ли всички да минем оттам, Пит?
— Плановете се промениха.
— Големия Джим знае ли, че са се променили?
— Големия Джим е градски съветник, Фреди. А аз съм началник на полицията. Освен това ти си ми подчинен, така че си затваряй устата и ме слушай какво ти приказвам.
— Съжалявам — отговаря Фреди и покрива ушите си с длани по начин, който е доста неприличен.
— Аз ще паркирам на пътя, който минава пред радиостанцията. С мен ще са Стюарт и Фърн. Роджър Килиан, също. Ако Буши и Сандърс направят глупостта да ви нападнат, с други думи, ако чуем изстрели зад радиостанцията, ние тримата ще се появим отзад. Ясно ли е?
— Ъ-хъ. — На Фреди този план всъщност му се вижда доста добър.
— Добре, сега да си синхронизираме часовниците.
— М… моля?
Рандолф въздъхва.
— Трябва да сме сигурни, че показват едно и също време, така пладне ще дойде по едно и също време и за двама ни.
Фреди все още изглежда озадачен, но се подчинява.
Някой от онези вътре в участъка — май е Стъби — изкрещява:
— О, още един гризна дръвцето! Наредили са припадналите като трупи зад колите! — Думите му са посрещнати със смях и ръкопляскания. Полицаите са развълнувани, защото се носят слухове, че при предстоящата акция може да има престрелка.