— Ще се качим в камионите в единайсет и петнайсет — казва Рандолф на Фреди. — Разполагаме с почти четирийсет и пет минути, през които можем да погледаме шоуто по телевизията.
— Искаш ли пуканки — пита Фреди. — Пълно е с пуканки в шкафа над микровълновата печка.
— Може, може.
Хенри Морисън влиза в колата си и изпива бутилка студена вода. Униформата му е мокра от пот; не може да си спомни някога да се е изморявал така (отдава го на лошия въздух), но като цяло е доволен от себе си и от подчинените си. Успели са да предотвратят най-лошото — премазването на хора в Купола. От тази страна никой не е умрял все още и хората се успокояват. От страната на Мотън няколко телевизионни оператори тичат напред-назад и се опитват да заснемат колкото се може повече затрогващи сцени. Хенри разбира, че те се натрапват в личния живот на хората, но предполага, че Америка трябва да види това. А и на повечето като че ли не им пука дали ги снимат или не. На някои даже им харесва да са пред камерите, мислят си, че ще станат известни. Хенри тръгва да търси родителите си; не се изненадва, че не успява да ги открие — те живеят чак в Дери, а и годинките им вече натежават. Съмнява се дали изобщо са пожелали имената им да бъдат включени в лотарията.
От запад се задава хеликоптер, в който се намира полковник Джеймс Кокс. Той също е сравнително доволен от начина, по който протича до момента свиждането. Казали са му, че никой в Честърс Мил не се готви за пресконференция, но не се е изненадал, нито се е притеснил от това. Като се има предвид колко компрометиращи документи е натрупал, по-скоро би се изненадал, ако Рени се появи. По време на дългата си служба Кокс е отдавал чест на много хора и отдалеч подушва високопоставените страхливци.
Тогава Кокс вижда двете дълги редици хора и престава да мисли за Джеймс Рени.
— Изключително — промърморва. — Едно от най-изключителните неща, които съм виждал.
Полицай Тоби Манинг изкрещява:
— Ето, автобусът пристига! — Цивилните не му обръщат внимание — те или разговарят разпалено с роднините си, или все още ги търсят, — но полицаите надават одобрителни викове.
Хенри отива зад колата си и вижда, че голям жълт автобус подминава автокъщата на Джим Рени. Памела Чен може и да не тежи повече от петдесет килограма с мокри дрехи, но се справя отлично с огромния автобус.
Хенри поглежда часовника си и вижда, че е единайсет и двайсет. Мисли си: „Всичко ще мине добре. Всичко ще мине идеално.“
Три големи оранжеви камиона се изкачват по Таун Комън Хил. В третия са се натъпкали Питър Рандолф, Стюарт, Фърн и Роджър, който смърди на пилета. Когато свиват по шосе 119 и се отправят на север към Битч Роуд и радиостанцията, Рандолф се присеща нещо (с мъка се въздържа да не се плесне с длан по челото).
Въоръжени са добре, но са забравили каските и кевларените жилетки.
Да се върнат да ги вземат? Тогава едва ли ще успеят да застанат на позиция преди дванайсет без петнайсет. А и е почти сигурно, че тези жилетки няма да им потрябват. Единайсет срещу двама, и то двама, които вероятно ще са надрусани до козирката.
Глупаво е да се връщат.
8.
Анди Сандърс се беше скрил зад дъба, който използва за прикритие при първото появяване на злите хора. Не беше взел никакви гранати, но беше напъхал под колана си десет пълнителя — шест отпред и четири отзад на кръста. В дървената щайга до краката му имаше още две дузини пълнители. Достатъчно, за да отблъсне цяла армия. Той обаче предполагаше, че веднага ще бъде застрелян, ако Големия Джим изпрати много хора. Та нали е прост аптекар, а не войник.
Едната част от съзнанието му не приемаше това, което той вършеше, но другата част — стимулирана вероятно от амфетамините — изпитваше мрачно задоволство. И се възмущаваше. Големите Джимове по света не трябва да притежават всичко и не трябва да грабят безогледно. Този път няма да има никакви преговори, никаква политика и никакво отстъпление. Ще се бие редом до приятеля си. До духовния си брат.
Анди осъзнаваше, че е нихилистично настроен, но не му пукаше. Досега беше водил спокоен и скучен живот и затова смяташе, че тоталната промяна — възприемането на наркоманския непукизъм — е за добро.
Той чу приближаващите се камиони и погледна часовника си. Беше спрял. Погледна небето и съдейки по положението на бледожълтия слънчев диск, стигна до извода, че е пладне.
Заслуша се в бумтенето на дизеловите двигатели и когато шумът се „разклони“, разбра, че приятелят му е надушил стратегията им — надушил я е, както печените стари защитници надушват начина, по който ще нападат противниците. Част от тях щяха да минат по черния път отзад.