Анди дръпна още веднъж от дебелата си цигара, като се опита да задържи дима максимално дълго, след това издиша, пухтейки. Изгледа тъжно фаса, после го хвърли на земята и го смачка с крак. Страхуваше се, че димът ще издаде позицията му.
„Обичам те, Готвачо“ — помисли си Анди Сандърс и свали предпазителя на автомата си „Калашников“.
9.
Над коловозите на черния път висеше тънка верига. Фреди, който караше първия камион, не се поколеба и я отнесе с предната броня. Водещият камион и този зад него (шофиран от Мел Сиърлс) навлязоха в гората.
Стюарт Бауи беше зад волана на третия камион. Той паркира по средата на Битч Роуд — с предницата към кулата на Радиото на Исус, — после погледна Рандолф, който се беше облегнал на вратата и притискаше полуавтоматичния си пистолет между коленете.
— Карай още километър — заповяда Рандолф, — след това спри и изключи двигателя. — Беше едва единайсет и трийсет и пет. Чудесно. Имаше още много време.
— Какъв е планът? — попита Фърн.
— Планът е да чакаме до дванайсет. Щом чуем изстрели, тръгваме веднага и ги изненадваме отзад.
— Тези камиони са доста шумни — отбеляза Роджър Килиан. — Ами ако ни чуят? Ще се загуби това… как се казваше… моментът на изненада.
— Няма да ни чуят — увери го Рандолф. — Те са в студиото и гледат телевизия на хладно. Даже няма да се усетят какво става.
— Не трябваше ли да облечем бронежилетки? — попита Стюарт.
— Защо да се натоварваме излишно в това топло време? Стига си се тревожил. Чийч и Чонг14 ще се озоват в ада, преди да са разбрали, че са мъртви.
10.
Малко преди единайсет часа Джулия се огледа и видя, че Барби е изчезнал. Отправи се към къщата. Той товареше консерви в багажника на ресторантския микробус. Беше сложил няколко торби и в откраднатия микробус.
— Какво правиш? Миналата вечер ги разтоварихме.
Той се обърна към нея, лицето му беше мрачно и напрегнато.
— Така е, но мисля, че сбъркахме. Може би защото съм близо до кутията, имам чувството, че онази лупа, за която говореше Ръсти, е точно над главата ми. Скоро слънчевите лъчи ще се насочат към нея. Надявам се да греша.
Тя го изгледа изпитателно.
— Има ли още консерви? Ще ти помогна, ако има. Винаги можем да ги разтоварим.
— Да — отговори Барби и ѝ се усмихна измъчено. — Винаги можем да ги разтоварим.
11.
На малката поляна в края на черния път имаше една отдавна изоставена къща. Двата оранжеви камиона спряха пред нея; полицаите слязоха, след което започнаха да разтоварват тежките брезентови торби, на които пишеше: „СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ“. Върху едната от тях някакъв умник бе надраскал с маркер следното: „Помнете Аламо“. В торбите имаше няколко полуавтоматични пистолета „Хеклер и Кох“, две пушки „Мозберг“ с магазини за осем патрона и амуниции, амуниции, амуниции.
— Ей, Фред — каза Стъби Норман. — Не трябваше ли да носим жилетки, а?
— Ще ги нападнем в гръб, Стъби. Не се тревожи.
Фреди беше притеснен (в стомаха му пърхаха хиляди пеперуди), но се надяваше, че гласът му звучи бодро.
— Ще им предложим ли да се предадат? — попита Мел. — Все пак господин Сандърс е градски съветник.
Фреди беше мислил за това. Беше мислил и за Стената на честта, където висяха снимките на трите ченгета от Честърс Мил, загинали при изпълнение на служебните си задължения след Втората световна война. Не гореше от желание снимката му да се появи на тази стена и тъй като началник Рандолф не го беше инструктирал по този въпрос, той прецени, че има право лично да инструктира другите.
— Ако ръцете им са вдигнати, живеят — отвърна той. — Ако не са въоръжени, живеят. При всички други случай умират. Това представлява ли проблем за някого?
Никой не се обади. Беше единайсет и петдесет и шест. Шоуто скоро щеше да започне.
Той огледа мъжете (и Лорън Конри, която заради суровото си лице и малките си гърди можеше също да мине за мъж), пое си дълбоко дъх и каза:
— Следвайте ме. В редица. Ще спрем в края на гората и ще огледаме.
Опасенията на Рандолф по отношение на отровния бръшлян и отровния дъб се оказаха безпочвени, освен това гората не беше много гъста и макар и натоварени, те се придвижваха бързо. Фреди си помисли, че неговата малка армия преодолява доста майсторски (без да вдига много шум) хвойновите храсти. Започваше да чувства, че всичко ще мине по план. Всъщност тръпнеше в очакване на началото на операцията. Пеперудите бяха отлетели от стомаха му.