Само полека. Тихо и полека. И след това, бам! Няма да се усетят откъде им е дошло.
12.
Готвача, който беше приклекнал зад синия камион, паркиран във високата трева зад склада, ги чу малко след като напуснаха поляната, където старият дом на Вердро бавно потъваше в земята. За изострения му от наркотиците слух и за превъзбудения му мозък те звучаха като стадо бизони, търсещи близкия гьол.
Той изтича до предницата на камиона, коленичи и подпря автомата на бронята. Гранатите, които бяха закачени на цевта на Божия воин, сега лежаха в тревите зад него. Кльощавият му пъпчасал гръб блестеше от пот. Дистанционното беше закачено за колана на „жабешкото“ му долнище на пижама.
„Бъди търпелив — посъветва се той. — Не знаеш колко са. Изчакай ги да излязат на открито и чак тогава стреляй. Опаткай ги набързо.“
Нахвърли няколко пълнителя отпред и зачака, молейки се да не се наложи на Анди да свири с уста. Помоли се и на него да не му се наложи да свири. Помисли си, че е възможно да се измъкнат от тази каша и да поживеят още някой и друг ден.
13.
Фреди Дентън стигна края на гората, отмести един клон настрани с помощта на дулото на пушката си и се огледа. Видя неокосена ливада, по средата на която стърчи радиоантена. Чуваше се ниско жужене, от което пломбите на зъбите му вибрираха. На оградата имаше табели, предупреждаващи: „Висок волтаж“. Едноетажната тухлена сграда на студиото се намираше вляво. По средата имаше голям червен хамбар. Предположи, че хамбарът се използва за склад. Или за нарколаборатория. Или и за двете.
Марти Арсено приседна до него. По униформената му риза се бяха появили тъмни петна пот. В очите му се четеше ужас.
— Какво прави този камион там? — попита той и посочи с пушката си.
— Това е християнският камион — отговори Фреди. — За инвалиди и трудно подвижни хора. Не си ли го виждал из града?
— Виждал съм го, дори съм помагал да го товарят — каза Марти. — Миналата година смених католическата църква със „Светия изкупител“. Защо не е в хамбара? — изблея като недоволна овца той.
— Откъде да знам, а и какво значение има? — попита Фреди. — Те са в студиото.
— Откъде знаеш?
— Там е телевизорът, дават шоуто край Купола по всички канали.
Марти вдигна своя „Хеклер и Кох“.
— Нека за всеки случай да гръмна няколко пъти в камиона. Може там да е сложена бомба. А може онези двамата да се крият там.
Фреди наведе дулото към земята.
— Да не си полудял! Те не знаят, че сме тук, искаш да се издадем ли, какво? Майка ти случайно да е раждала идиот?
— Майната ти — изруга Марти. Позамисли се и добави: — Майната и на майка ти.
Фреди погледна назад.
— Хайде, момчета. Ще прекосим ливадата и ще отидем в студиото. Надникнете през задните прозорци, за да видите къде са. — Ухили се. — Лек път.
Мълчаливецът Обри Тоул каза:
— Ще видим.
14.
Фърн Бауи, който беше в паркирания на Битч Роуд камион, каза:
— Нищо не чувам.
— Ще чуеш — увери го Рандолф. — Само почакай малко.
Беше дванайсет и две минути.
15.
Готвача наблюдаваше как злите хора излизат на открито и започват да пресичат по диагонал ливадата, насочвайки се към задната част на студиото. Само трима от тях бяха облечени в полицейски униформи; четирима носеха сини ризи, които според Готвача трябваше да изпълняват ролята на униформи. Разпозна Лорън Конри (негова стара клиентка от времето, когато продаваше марихуана) и Стъби Норман — местния вехтошар. Разпозна също и Мел Сиърлс — стар клиент и приятел на Младши. Приятел и на покойния Франк Делесепс, което вероятно означаваше, че е един от изнасилваните на Сами. Е, повече никога нямаше да изнасилва.
Седем. Поне от тази страна. От страната на Сандърс? Не се знаеше.
Когато се увери, че това е цялата група, той се изправи, подпря се с лакти на капака на двигателя и изкрещя:
— Гледайте, дойде денят на Бог; ожесточен от яд и гняв, той ще опустоши земята!
Те замръзнаха за момент, после се огледаха. Не се опитаха нито да вдигнат оръжията си, нито да се разпръснат. Готвача видя, че това не са ченгета, а просто кацнали на земята птици, на които не им стига умът да отлетят.
— И ще унищожи грешниците! Исая, тринайсета! Край, шибаняци!
След като изрече проповедта и призива за възмездие, Готвача откри огън, пускайки дълъг откос отляво надясно. Двама от униформените полицаи и Стъби Норман отхвърчаха назад като счупени кукли, опръсквайки буренаците с кръвта си. Оцелелите се отърсиха от вцепенението, което ги беше обзело. Двама се обърнаха и побягнаха към гората. Конри и последният униформен полицай се втурнаха към студиото. Готвача насочи автомата си към тях и отново откри огън. Калашникът изкиха няколко куршума и пълнителят се изпразни.