Конри се плесна по врата, сякаш я беше ужилило насекомо, после се просна по лице в тревата, пририта два пъти и застина неподвижно. Другият — плешив мъж — успя да стигне до задната част на студиото. Готвача не го беше много грижа за двамата, които избягаха в гората, но не искаше да остави плешивкото да се измъкне. Ако свиеше зад ъгъла на сградата, плешивкото сигурно щеше да види Сандърс и да го застреля в гръб.
Готвача махна празния пълнител и презареди.
16.
Фредерик Хауърд Дентън, известен още като Плешивко, не мислеше за нищо, когато стигна до задната част на студиото. Беше видял как Конри пада и беше престанал да мисли. Знаеше единствено, че не иска снимката му да се появи на Стената на честта. Трябваше да се скрие, а това означаваше да влезе вътре. Имаше врата. Зад нея някаква госпъл група пееше „Ще сплетем ръце около трона“.
Фреди сграбчи топката на вратата. Тя отказа да се завърти.
Беше заключено.
Пусна пистолета си на земята, вдигна ръката, с която го беше държал, и изкрещя:
— Предавам се! Не стреляй, предав…
Усети три тежки удара в долната част на гърба. Видя, че по вратата се разплисква кръв, и си каза: „Не трябваше да забравяме бронежилетките.“ След това се свлече, като продължаваше да държи топката на вратата. Светът започна да чезне. Всичко, което Фреди представляваше и което знаеше, се сви, превръщайки се в малка искряща светлинка. Накрая светлинката изгасна и той умря. Ръката му изпусна топката. Беше паднал на колене, а горната част на тялото му беше подпряна на вратата.
17.
Мелвин Сиърлс също не мислеше. Беше видял Марти Арсено, Джордж Фредерик и Стъби Норман да падат пред него и беше зърнал куршум да профучава пред очите му, а подобни събития не се отразяват добре на мисловните процеси.
Мел просто бягаше.
Бягаше слепешката през гората, без да обръща внимание на клоните, които го шибаха по лицето. Падна веднъж, но се изправи и хукна отново. Накрая се озова на поляната, където бяха паркирани камионите. Най-разумно щеше да бъде да се качи на единия и да отпътува, но Мел и разумът в момента не бяха от един отбор. Вероятно щеше да продължи да тича по черния път, докато не стигне Битч Роуд, ако другият оцелял от групата не го беше сграбчил за рамото и не го беше блъснал към дънера на един голям бор.
Това беше Обри Тоул — братът на собственика на книжарницата. Той беше едър, тромав човек със светли очи и затворен характер. Понякога помагаше на брат си Рей при подреждането на рафтовете. Някои от местните го смятаха за глупак, но сега той изобщо не приличаше на глупак. А и очевидно не се беше паникьосал.
— Ще се върна и ще пречукам онзи мръсник — осведоми той Мел.
— Пожелавам ти късмет, приятелю — отговори Мел. Оттласна се от дървото и отново се обърна към черния път.
Обри Тоул го блъсна назад, този път по-силно. Отметна кичура, който падаше в очите му, после насочи пушката си към корема на Мел.
— Никъде няма да ходиш.
До ушите им долетя тракането на автомат. След него — викове.
— Чу ли това — попита Мел. — Искаш да отидеш там?
Обри го гледаше търпеливо.
— Не е нужно да идваш с мен, искам само да ме прикриваш. Ясно? Ако ми откажеш, ще те застрелям.
18.
Началник Рандолф се озъби в напрегната усмивка.
— Врагът е много зает там отзад. Всичко върви според плана. Карай, Стюарт. Право към алеята. Ще слезем и ще отидем в студиото.
— Ами ако са в хамбара? — попита Стюарт.
— Тогава пак ще можем да ги нападнем в гръб. Карай, карай! Не трябва да изпускаме момента.
Стюарт Бауи подкара камиона.
19.
Зад склада се стреляше, но Готвача не беше изсвирил с уста, така че Анди не помръдна от позицията си зад дървото. Надяваше се, че там всичко върви добре, защото при него вече се беше появил проблем — един от общинските камиони се канеше да свие по алеята пред станцията.
Анди започна да се отмества, като гледаше дъбът да е между него и камиона. Машината спря. Вратите се отвориха и отвън излязоха четирима човека. Анди беше почти сигурен, че сред тях са същите тези трима, които дойдоха предишния път… а за господин Пиле нямаше никакво съмнение. Можеше да разпознае от сто километра изцапаните му с курешки зелени ботуши. Злите хора. Беше твърдо решен да не допусне Готвача да бъде изненадан в гръб.