Излезе от прикритието си и тръгна по средата на алеята, държеше Клодет диагонално пред гърдите си. Чакълът хрущеше под краката му, но те не го чуваха, защото двигателят на камиона работеше, а и от студиото се лееше шумна госпъл музика.
Вдигна автомата, но не натисна спусъка; беше решил да изчака удобния момент. Каза си: „Ще ги изчакам да се струпат един до друг.“ Когато се приближиха до вратата на студиото, те наистина се струпаха.
— Ето го господин Пиле и неговите приятели — изрече провлечено Анди като същински Джон Уейн. — Как сте момчета?
Те понечиха да се извърнат към него. „За теб, Готвачо“ — помисли си Анди и откри огън.
Уби братята Бауи и господин Пиле с първия откос, а Рандолф само рани. Извади празния пълнител, както го беше учила Буши, после измъкна пълен пълнител изпод колана на панталоните си и презареди. Началникът на полицията пълзеше към вратата на студиото, от дясната му ръка и десния му крак течеше кръв. Погледна назад; лицето му беше потно, а облещените му очи блестяха.
— Моля те, Анди — прошепна той. — Беше ни заповядано да не те нараняваме, трябваше само да те върнем при Джим, за да можеш да работиш заедно с него.
— Така ли? — Анди се изсмя. — Не на мен тия. Щяхте да вземете всичко това…
Зад студиото проехтя дълъг откос. Готвача можеше да е загазил, можеше да има нужда от него. Анди вдигна Клодет.
— Моля те, не ме убивай! — изкрещя Рандолф и закри лицето си с ръка.
— Само си представи как ще похапваш печено говеждо с Исус — отговори Анди. — Хей, след има-няма три секунди вече ще разпъваш салфетката си.
Куршумите подхванаха Рандолф и го изтъркаляха почти до вратата на студиото. След това Анди се спусна към задната част на сградата, като извади полупразния пълнител и го замени с пълен.
До ушите му долетя пронизително изсвирване.
— Идвам, Готвачо! — извика Анди. — Дръж се, идвам!
Нещо експлодира.
20.
— Прикривай ме! — каза мрачно стоящият в края на гората Обри. Беше свалил ризата си и я беше скъсал на две, след което беше завързал едното парче около челото си, очевидно за да прилича на Рамбо. — А ако смяташ да ме прецакаш, гледай да успееш от първия път, защото иначе ще се върна и ще ти прережа гърлото.
— Ще те прикривам — обеща Мел. Наистина имаше такова намерение. Смяташе, че в гората е на сигурно място.
Вероятно беше прав.
— На онзи луд наркоман няма да му се размине — каза Обри. Дишаше учестено, подготвяйки се психически. — Нещастник. Дрогиран мръсник. — Повиши глас: — Идвам, наркоманче мръсно!
Готвача се беше показал иззад камиона, за да огледа убитите. Насочи вниманието си към гората тъкмо когато Обри Тоул изскочи от нея, крещейки като обезумял.
Тогава Мел започна да стреля и въпреки че куршумите падаха далеч от него, Готвача приклекна инстинктивно. Точно в този момент дистанционното се изхлузи от отпуснатия колан на долнището на пижама му и се изтърколи в тревата. Наведе се да го вземе, но Обри натисна спусъка на автоматичната си пушка. Куршумите зачаткаха по ламарината на камиона и след секунда дясното стъкло се пръсна на хиляди блестящи парченца. Един от куршумите рикошира със свистене от металната лайстна, обрамчваща предното стъкло.
Готвача заряза дистанционното и отвърна на огъня. Но елементът на изненада вече го нямаше и Обри Тоул не стоеше неподвижен като глинена патица, а тичаше криволичейки. Беше се отправил към радиоантената. Не за да се скрие зад нея, а за да отвори „път“ за стрелбата на Сиърлс.
Последният куршум от пълнителя на Обри одра лявата част на главата на Готвача. Рукна кръв и топка косми падна върху кльощавото рамо на Готвача. Той тупна тежко на задника си и едва не изтърва Божия воин. Знаеше, че не е сериозно ранен, но смяташе, че е време Сандърс да му помогне, ако може. Изсвири силно с пръсти.
Обри Тоул стигна оградата на радиоантената в момента, в който Мел отново откри огън откъм гората. Този път Мел се целеше в задната част на камиона. Ламарината разцъфтя като майска роза. Резервоарът експлодира и задницата на камиона отскочи нагоре, обгърната от пламъци.
Готвача, който беше блъснат от мощна топла вълна, намери време да се замисли за гранатите. Ще гръмнат ли? Видя, че стоящият до радиоантената мъж се цели в него, и се зачуди дали да стреля по него, или да сграбчи дистанционното. Избра дистанционното, но точно когато го напипа, въздухът около него внезапно се изпълни с невидими жужащи пчели. Една от тях ужили рамото му, друга се заби странично в корема му, пренареждайки вътрешностите му. Готвача Буши падна и се претърколи, като отново изпусна дистанционното. Тъкмо посягаше към него, когато наблизо зажужа нов рояк пчели. Заряза дистанционното и запълзя през високата трева, вече се надяваше само на Сандърс. Мъжът от радиоантената — единственият храбрец сред седмината нападатели — се приближаваше към него. Въпреки че Божият воин тежеше страшно (тялото му също тежеше страшно), Готвача успя да се изправи на колене и да натисне спусъка.