Нищо не последва.
Или патроните бяха свършили, или се беше получила засечка.
— Гаден мръсник! — извика Обри Тоул. — Наркоманче скапано. Дръпни си от това, нещаст…
— Клодет! — изрева Сандърс.
Тоул понечи да се извърне, но закъсня. Калашникът изтрака и четири куршума пръснаха главата на Обри.
— Готвачо! — изкрещя Анди и изтича до приятеля си, който беше ранен в рамото, корема и слепоочието. Цялата лява част на лицето на Готвача, беше обляна в кръв. — Готвачо! Готвачо! — Той падна на колене и прегърна Готвача. Не забелязваха Мел Сиърлс, който излезе от гората и започна да се промъква към тях.
— Спусъка — прошепна Готвача.
— Какво? — Анди погледна спусъка на Клодет, после разбра, че Готвача няма него предвид.
— Дистанционното — прошепна Готвача. Лявото му око беше покрито от кървава пелена, дясното се взираше съсредоточено в Анди. — Дистанционното, Сандърс.
Анди видя, че дистанционното лежи в тревата. Вдигна го и го подаде на Готвача. Готвача го стисна.
— Обичам те, Готвачо! — каза Анди и целуна напуканите устни на Буши.
— Обичам те… също… Сандърс.
— Хей, вие, педали! — подвикна весело Мел. Беше само на десет метра от тях. — Искате ли стая? Впрочем аз мога да ви осигуря стая в ада.
— Сега… Сандърс… сега.
Мел натисна спусъка.
Куршумите повалиха Анди и Готвача настрани, но преди телата им да се отделят едно от друго, двамата приятели успяха да натиснат белия бутон.
Грейна ослепителна бяла светлина, която погълна всичко.
21.
Изгнаниците от Честърс Мил обядват на открито в единия ъгъл на овощната градина, когато се чуват изстрели — не откъм мястото на свиждането, а от югозапад.
— Там е Битч Роуд — казва Пайпър. — Господи, колко хубаво щеше да е, ако имахме бинокъл.
Не им е нужен бинокъл, за да видят жълтеникавия облак, който се появи след избухването на християнския камион. Туич загребва ядене с пластмасовата си лъжица.
— Не знам какво става, но патакламата е в радиостанцията — казва той.
Ръсти сграбчва Барби за рамото.
— Там е пропанът! Използвали са го за производство на наркотици! Там е пропанът!
Барби изтръпва от ужас в очакване на най-лошото. После ярка бяла искра пронизва замъгленото небе, сякаш просветва светкавица, светкавица, която идва откъм земята. Секунда след това чудовищна експлозия пробива дупка в центъра на деня. Една червена огнена топка заличава първо кулата на Радиото на Исус, после дърветата зад нея, а накрая и целия хоризонт.
Хората, които са на Блек Ридж, крещят, но не могат да чуят крясъците си заради чудовищния рев — четирийсет килограма пластичен експлозив и десет хиляди галона пропан са претърпели светкавична промяна. Прикриват очите си с длани и започват да отстъпват назад, газейки храната. Търстън взима Алис и Ейдън в прегръдките си и за момент Барби вижда лицето му на фона на притъмняващото небе — ужасеното лице на човек, който е видял вратите на ада да се отварят, който е зърнал огнения океан, дебнещ зад тях.
— Трябва да се върнем в къщата — провиква се Барби. Джулия се притиска към него и плаче. Зад нея е Джо Макклачи, който се опитва да помогне на майка си да се изправи на крака.
Тези хора няма да ходят никъде, поне засега.
На югозапад, където в следващите три минути по-голямата част от Битч Роуд ще престане да съществува, жълтеникавото небе притъмнява и Барби си казва: „Сега ние сме под лупата.“
Взривната вълна разбива всички прозорци в центъра на опустелия град, запраща кепенци във въздуха, накланя телефонни стълбове, откъртва врати на къщи и събаря пощенски кутии. Алармите на спрелите по главната улица коли се задействат. Големия Джим Рени и Картър Тибодо имат чувството, че конферентната стая се е разлюляла от земетресение.
Телевизионните камери продължават да предават. Силно разтревожен, Улф Блитцър пита:
— Какво беше това? Андерсън Купър? Кенди Кроули? Чад Майерс? Соледад Обрайън? Някой знае ли, по дяволите, какво беше това? Какво става?
Новите телевизионни звезди на Америка се обръщат с гръб към камерите, засенчват очите си с длани и се вторачват в града. Една камера се вдига за момент нагоре, показвайки огромна колона черен дим и летящи отломки.