Сега гледай. Гледай. Осемстотин човека се притискат към стената на Купола и се взират в небето с уплашени очи. Треперят в очакване на края.
Тук са Джони и Кери Карвър и Брус Ярдли, който работеше във „Фуд Сити“. Тук са Таби Морел, чийто склад за дърва скоро ще се превърне в пепел, и жена му Бони; Тоби Манинг, който е продавач в универсалния магазин; Трина Коул и Дони Барибо; Уенди Голдстоун и колежката ѝ Елън Ванедестин; Бил Олнът, който не пожела да докара автобуса, и жена му Сара, която гледа приближаващите огньове и крещи на Господ да я спаси. Тук са Тод Уендълстат и Мануел Ортега, които гледат тъпо на запад, където светът постепенно се скрива зад димната завеса. Томи и Уилоу Андерсън, които вече никога няма да канят групи от Бостън в заведението си. Виж ги всички, виж как са се обърнали с гръб към невидимата стена.
Зад тях посетителите вече не отстъпват бавно назад, а хукват да бягат. Подминават автобусите и се втурват по магистралата за Мотън. Някои от войниците остават по местата си, но повечето захвърлят оръжията си и побягват след тълпата, без дори да погледнат назад, сякаш там е горящият Содом.
Кокс не бяга. Кокс се приближава до Купола и изкрещява:
— Ти! Началник!
Хенри Морисън се обръща, приближава се към полковника и опира дланите си в тайнствената невидима стена. Вече се диша трудно; гадният вятър, създаден от пожара, се блъска в Купола, завихря се и задухва към хищното същество, което приближава — черен вълк с червени очи. Тук, на границата с Мотън, вълкът ще намери плячка.
— Помогни ни! — моли Хенри.
Кокс поглежда пожара и преценява, че той ще стигне до хората след не повече от петнайсет минути. Това не е обикновен пожар, а направо катаклизъм, защото пространството е затворено и защото въздухът е замърсен.
— Не мога, сър — отговаря.
Преди Хенри да успее да каже нещо, Джо Боксър сграбчва ръката му и започва да бръщолеви:
— Стига, Джо. Няма къде да избягаме, не ни остава нищо друго, освен да се молим.
Но Джо Боксър не се моли. Той продължава да стиска малкия си смешен пистолет, взет вероятно от някоя заложна къща, и след като поглежда за последно приближаващия огнен ад, опира дулото в слепоочието си, сякаш се кани да поиграе руска рулетка. Хенри се опитва да му попречи, но закъснява. Боксър дърпа спусъка. Не умира веднага, въпреки че от слепоочието му изхвърчава струйка кръв. Отдалечава се залитайки, като крещи и размахва малкия си глупав пистолет. След това пада на колене, вдига ръце към притъмняващото небе така, сякаш е разкрил някаква божествена тайна, и пада по лице до бялата разделителна линия на магистралата.
Хенри извръща смаяното си лице към Кокс; има чувството, че полковникът не е на три крачки, а на милион километри от него.
— Много съжалявам, приятелю — казва Кокс.
Памела Чен се приближава с неуверена походка.
— Автобусът! — изкрещява тя над засилващия се грохот. — Трябва да минем през огъня с автобуса! Това е единственият ни шанс.
Хенри знае, че нищо няма да се получи, но кима и хвърля последен поглед към Кокс (Кокс никога няма да забрави тези изпълнени с ужас и отчаяние очи), после хваща Чен за ръката и тръгва към автобус 19. Димната чернилка лети с бясна скорост към тях.
Пожарът стига до центъра на града и пуска огнения си език по главната. Мостът на мира се изпарява. Големия Джим и Картър, които са се свили в ъгъла на противоатомното укритие, чуват как сградата на общината се срутва над тях. Полицейският участък засмуква тухлените стени навътре, след това ги изплюва високо в небето. Статуята на Люсиен Калвърт е изтръгната от основата си. Люсиен полита към черните облаци, вдигнал храбро пушката си. На моравата пред библиотеката хелоуинското чучело с веселяшкия цилиндър и градинските лопатки вместо ръце лумва в пламъци. Чува се силно свистене (сякаш Господ е включил прахосмукачката си), защото гладният за кислород пожар засмуква чист въздух, за да напълни отровния си бял дроб. Сградите покрай главната — изоставеният киносалон, аптеката на Сандърс, универсалният магазин на Бърпи, „Газ енд Гросъри“, книжарницата, цветарският магазин, фризьорският салон — експлодират една след друга и дъски, керемиди, стоки и стъкла се разхвърчават като конфети. Най-новите клиенти на погребалната агенция започват да се пекат като пилета в металните си камери. Пожарът завършва триумфалния си марш по главната, поглъщайки „Фуд Сити“, после се насочва към „Дипърс“, където онези, които все още са на паркинга, крещят и се притискат един към друг. Последното, което ще видят, преди да срещнат смъртта, е извисяваща се на сто метра височина огнена топка. Сега пламъците се спускат по главните пътища, превръщайки асфалта им в супа. Превземат и Ийстчестър, като поглъщат къщите на юпитата и малцината криещи се в тях юпита. Микела Бърпи скоро ще се втурне към мазето, но твърде късно; кухнята ѝ ще експлодира до нея и последното, което ще види, е топящият се хладилник „Амана“.