Пожарът се придвижва към южния край на Купола, канейки се да преодолее последните сто метра; стопанските постройки на Динсморови избухват една след друга. Хенриета Клавард гледа стихията и си мисли: „Е, аз съм стара. Поживяла съм си. Живяла съм много повече от това бедно момиче.“
— Обърни се към мен, мила — казва тя на Петра. — Сложи си главата на гърдите ми.
Петра Сиърлс обръща насълзеното си лице към нея.
— Ще боли ли?
— Само за секунда, мила. Затвори си очите. Когато ги отвориш, краката ти ще са потопени в хладен поток.
Петра изрича последните си думи:
— Звучи добре.
Затваря очите си. Хенриета също затваря своите. Пожарът ги поглъща за секунди.
Кокс все още е близо до Купола; камерите все още снимат, заели удобна позиция. Всички американци гледат шокиращите кадри. Коментаторите са замлъкнали и се чува само огънят, който има много какво да каже.
Полковникът все още вижда дългата човешка змия, оформена сега от силуети, изпъкващи на фона на огъня. Повечето от тях — също като изгнаниците, които най-накрая са се отправили към къщата и колите — се държат за ръце. След това пожарът облизва Купола и те изчезват. Тогава, сякаш за да компенсира липсата им, Купола става видим — огромна опърлена стена, издигаща се към небето. Малкото количество топлина, което успява да се измъкне навън, е напълно достатъчно да накара Кокс да се обърне и да побегне. Докато тича, той сваля димящата си риза.
Пожарът е прекосил Честърс Мил от северозапад на югоизток (Барби е успял да предугади това). Скоро той бързо ще угасне. Изсмукал е много кислород и е оставил след себе си метан, формалдехиди, солна киселина, въглероден двуокис, въглероден окис и много други отровни вещества. Оставил е още и задушливи облаци, в които има частици от къщите, дърветата и, разбира се, хората.
Пълно е с какви ли не отрови.
22.
Двайсет и осемте изгнаници и двете кучета се отправиха към границата с ТР-90 — място, което старите хора наричат Кентън. Бяха се натъпкали в три микробуса, две коли и една линейка. Небето беше притъмняло, а хората се задъхваха заради недостига на кислород.
Барби натисна спирачката на приуса на Джулия и изтича до Купола. Един разтревожен подполковник и пет-шест войници пристъпиха напред, за да го посрещнат. Барби се задъха още преди да стигне до издраскания с червен спрей Купол, въпреки че беше пробягал съвсем късо разстояние. Добрият въздух изчезваше с бясна скорост.
— Вентилаторите! — изрича с хриптящ глас. — Включете вентилаторите!
Клеър Макклачи и Джо се измъкнаха от микробуса на „Бърпис“, бяха задъхани и едва ходеха. След това пристигна микробусът на телефонната компания. Ърни Калвърт излезе, направи две крачки и се свлече на колене. Нори и майка ѝ се опитаха да му помогнат да се изправи. И двете плачеха.
— Полковник Барбара, какво стана? — попита подполковникът. Казваше се Стрингфелоу — това име беше изписано на лентичката, пришита върху куртката му. — Докладвайте!
— На майка ти ще докладвам аз! — изкрещя Роми, който държеше в ръцете си замаяния Ейдън Епълтън. Търстън Маршал пристъпваше зад него, прегърнал Алис, която беше оповръщала предната част на блузката си. — Да докладвал, пусни ги онези вентилатори, бе!
Спрингфелоу заповяда да пуснат вентилаторите, а бегълците коленичиха и притиснаха дланите си към Купола. Откъм преградата полъхна лек ветрец и те започнаха жадно да вдишват живителния въздух, който той носеше.
Огънят бушуваше зад тях.
Оцелелите
1.
Само триста деветдесет и седем човека от общо двете хиляди, живеещи в Мил, оцеляват след пожара (повечето се намират в североизточния квадрант на града). До падането на нощта, когато тъмнината в Купола ще стане непрогледна, броят на оцелелите ще намалее до сто и шест.
В събота сутринта, когато слънчевите лъчи проникнат през онези части от Купола, които не са опушени, населението на Честърс Мил ще възлиза на трийсет и двама души.
2
Оли затръшна вратата на мазето и се втурна надолу по стълбите. Беше щракнал ключа, с който се включват лампите, надявайки се те да светнат. Светнаха. Докато слизаше в сутерена (вътре беше студено, но той вече усещаше как топлата вълна напира), си спомни как преди четири години работниците от „Айвс Илектрик“ паркираха камиона си пред обора и се заеха да разтоварят новия генератор „Хонда“.