— Анджелина Буфалино… имаме ли нейна снимка? Не?… Добре.
— Ромео Бърпи — собственик на универсалния магазин в града. — Имаха снимка на Роми. На нея той и жена му стояха до барбекюто в задния двор на къщата си. На фланелката на Роми пишеше: „Целуни ме, аз съм французин“.
— Ърнест Калвърт, дъщеря му Джоан и внучката му Елинор Калвърт. — Тази снимка като че ли беше от семейна среща — на нея се виждаха и други хора от фамилията. Нори, чието красиво лице имаше мрачно изражение, беше пъхнала скейтборда си под мишница.
— Алва Дрейк… синът ѝ Бенджамин Дрейк…
— Изключи го — изръмжа Големия Джим.
— Те поне са на открито — промърмори тъжно Картър. — Не са заврени в дупка. Вече разбирам как се е чувствал Садам Хюсеин, когато се е криел.
— Ерик Евърет, жена му Линда и двете им дъщери…
— Още едно семейство! — възкликна одобрително Чарли Гибсън като фанатизиран мормон. На Големия Джим не му се гледаше повече. Стана и демонстративно изключи телевизора. Част от мазнината на сардините се разля по панталоните му.
„Няма да можеш да ги изчистиш“ — помисли си Картър, но не каза нищо.
„Гледах това предаване“ — помисли си Картър, но пак не каза нищо.
— Вестникарката — каза замислено Големия Джим и отново седна на канапето. Възглавничките изсвистяха, докато се смачкваха под тежестта му. — Винаги е била против мен. Правеше всичко възможно да ме омаскари, Картър. Всичко. Би ли ми донесъл още една консерва сардини?
„Сам си вземи“ — помисли си той, но не каза нищо. Стана и му донесе още една консерва.
Вместо да спомене каква обонятелна асоциация е направил за сардините, той зададе един доста логичен въпрос.
— Какво ще правим, шефе?
Големия Джим извади отварачката от дъното на консервата, мушна я в ухото и дръпна назад ламариненото капаче. Отдолу се показа ескадрон мъртви риби, които лъщяха мазно на светлината на мъждивите лампи.
— Ще изчакаме въздухът да се прочисти, после ще излезем отвън и ще започнем да събираме парченцата, синко. — Той въздъхна, постави една капеща рибка върху солена бисквита и налапа „вкуснотията“. На мазните му устни полепнаха трохи. — Хората като нас винаги трябва да правят това. Отговорните хора. Тези, които дърпат ралото.
— Ами ако въздухът не се прочисти. По телевизията казаха…
— О, Боже, небето се продъни; О, Боже, небето се продъни! — издекламира Големия Джим със странен и доста притеснителен фалцет. — От години ни разправят подобни неща, нали? Учените и либералите. Трета световна война! Топящи се ядрени реактори, които потъват дълбоко в земята! Блокиране на компютрите през двехилядната година! Изтъняване на озоновия слой! Топящи се ледени шапки на полюсите! Страховити урагани! Глобално затопляне! Противни, плашливи атеисти, които не зачитат волята на добрия и грижовен Господ! Които не вярват, че има добър и грижовен Господ!
Големия Джим посочи младия мъж с мазния си пръст.
— Противно на очакванията на безбожниците хуманисти небето няма да се продъни. Големи са пъзльовци… гузен негонен бяга, нали знаеш, книгата на Левит, но това не променя божията истина: Онези, които вярват в него няма да се изморят, а ще се сдобият с орлови криле — книгата на Исая. Това отвънка е смог. След известно време ще се разкара.
Два часа по-късно обаче — в четири и нещо следобед, откъм нишата, където беше механичната поддържаща система на укритието, се чу пронизително изсвирване.
— Какво е това? — попита Картър.
Големия Джим, който беше притворил очи и беше полегнал на канапето (брадата му беше мазна), седна и се заслуша.
— Устройството за пречистване на въздух. Това е нещо като голям йонизатор. Имаме един такъв в шоурума на магазина. Хубава джаджа. Не само поддържа въздуха свеж и чист, но и отстранява статичното електричество, което възниква в студено вре…
— Щом въздухът в града се прочиства, защо това устройство се включи?
— Защо не отидеш горе, Картър? Открехни вратата и виж какво е положението. Това ще те поуспокои ли?
Картър не знаеше дали това ще го поуспокои или не, но знаеше, че се е изнервил от седене тук долу. Качи се по стълбите.
Когато Картър излезе, Големия Джим стана и отиде до скрина, намиращ се между печката и малкия хладилник. Движеше се изненадващо бързо и тихо за телосложението си. Намери това, което търсеше, в третото чекмедже. Погледна през рамо, за да се увери, че все още е сам, след това се погрижи за себе си.
Когато изкачи стълбите и застана пред вратата, Картър видя един доста зловещ надпис: