14.
Човекът, на чиито плещи лежаха съдбините на Честърс Мил, седеше в кабинета си и поглъщаше големи хапки от сандвича си с осолено говеждо с ръжен хляб, когато Младши влезе при него. Преди това Големия Джим си бе подремнал за четирийсет и пет минути и сега се чувстваше освежен и отново готов за велики дела. Бюрото му бе осеяно с жълти листове от бележника му — бележки, които щеше да изгори по-късно в пещта. Неслучайно една от любимите му сентенции беше: „Който не внимава, после съжалява.“
Кабинетът бе осветен от съскащи газови фенери „Коулман“, които хвърляха бяло сияние. Бог знаеше, че разполагаше с пропан достатъчно, за да осветява цялата къща и да захранва генератора за петдесет години напред, — но за момента газовите фенери бяха по-добрият избор. Когато хората минаваха покрай дома му, щяха да виждат ярката им бяла светлина и да си казват, че градският съветник Рени не се радва на някакви специални привилегии. Че градският съветник Рени е също като тях, с единствената разлика, че е по-отговорен.
Синът му накуцваше, а лицето му изглеждаше изнурено и изпито.
— Не пожела да подпише.
Големия Джим изобщо не очакваше Барбара да подпише толкова скоро, ето защо остави думите му без коментар.
— Какво ти има, синко? Направо си се стопил!
— Просто ме боли главата, но вече започна да ми минава. — Това бе самата истина, обаче Младши не уточни, че по време на разговора му с Барби главоболието му бе станало нетърпимо. Онези сиво-сини очи или наистина виждаха твърде много, или само създаваха подобно впечатление.
„Знам като си правил с тях в килера — сякаш казваха те. — Аз знам всичко.“
Накрая Младши трябваше да мобилизира цялата си воля, за да не натисне спусъка на пистолета и да помрачи този проклет любопитен поглед завинаги.
— И накуцваш нещо…
— Това е заради онези хлапета, които открихме край езерото Честър. Вдигнах едното на ръце и сигурно съм си разтеглил някое сухожилие.
— Сигурен ли си, че не е нищо сериозно? Двамата с Тибодо трябва да сте на линия след… — Големия Джим си погледна часовника — … по-малко от три часа и половина и нямате право на издънки. Всичко трябва да бъде тип-топ.
— Защо да не го направим веднага щом се стъмни?
— Защото вещицата ще сглобява жалкия си парцал заедно с двете си малки тролчета. Фрийман и онзи другият. Спортният репортер, който винаги ругае „Дивите котки“.
— Тони Гуей.
— Да, същият. Не ми пука особено дали ще пострадат, особено тя — горната устна на Големия Джим оголи зъбите му, придавайки му вид на озъбен пес, — но не трябва да има никакви свидетели. Имам предвид никакви очевидци. Виж, това, което хората чуят… това вече е съвсем друга работа.
— Какво точно искаш да чуят, тате?
— Сигурен ли си, че си в състояние да свършиш тази работа? Защото мога да изпратя Франк вместо тебе…
— Не! Помогнах ти с Когинс, помогнах ти и с онази жена сутринта и заслужавам аз да го направя!
Големия Джим го гледаше преценяващо. Накрая кимна.
— Добре. Но запомни, че в никакъв случай не бива да ви хванат, нито даже да ви видят.
— Не се тревожи за това — увери го синът му. — Какво точно искаш… да чуят хората?
Големия Джим му каза. Каза му всичко. Идеята му беше страхотна, помисли си Младши. Не можеше да не признае, че баща му е цар на мръсните номера.
15.
Младши се качи горе, за да „даде на крака си малко почивка“, а Големия Джим довърши сандвича си, избърса мазнината от брадичката си и набра номера на мобилния на Стюарт Бауи. Започна с въпроса, който всички задават, когато се обаждат на мобилен телефон:
— Къде си?
Стюарт му отговори, че пътуват към погребалното бюро за едно питие. И понеже бе наясно с отношението на Рени към алкохола, добави с оправдателния тон на работническата класа:
— Свърших си работата, сега искам и аз да си направя кефа.
— Добре, но гледай питието да е само едно. Още не си приключил за тази вечер. Това се отнася и за Фърн и Роджър.
Стюарт запротестира, но без особен ефект.
Големия Джим изчака възмутената му тирада да приключи, след което продължи:
— В девет и половина ви искам и тримата в гимназията. Там ще има неколцина новоназначени полицаи — включително и момчетата на Роджър, между другото, — и вашето присъствие също е необходимо. — Той добави във внезапен изблик на вдъхновение: — Смятам да ви направя старши полицаи в новосформираните Градски отряди за сигурност на Честърс Мил.
Стюарт напомни на Големия Джим, че двамата с Фърн имат четири нови покойници, за които трябва да се погрижат. Силният му акцент превърна думата в „покайници“.