Почувства се по-добре от това. Запълзя след фенерчето, а когато му се стори, че чува някакъв шум зад себе си — сякаш някой плъзгаше ръката си по циментовия под, търсейки нещо опипом, — не се обърна. Трябваше да нахрани генератора. Трябваше да накара това „аааааааа“ да спре.
Докато измъкваше една от четирите бутилки, останали в сандъка, сърцето му отново наруши ритъма си. Седна до отворения капак, задъхваше се и се опитваше чрез покашляне да накара сърцето си да поеме по правия път. Започна да се моли, без да осъзнава, че молитвата му се състои най-вече от искания и обяснения — накарай го да престане, не съм виновен за нищо, измъкни ме оттук, направих каквото можах, нека всичко да бъде както преди, бях подведен от некомпетентни хора, излекувай сърцето ми.
— За Бога, амин — каза. Думите, които произнесе обаче, не го успокоиха, а го смразиха. Те звучаха като кости, тракащи в гроб.
Докато сърцето му постепенно се отърваваше от аритмията, дрезгавият вой на алармата заглъхна. Кислородът в бутилката беше свършил. Ако не беше фенерчето, допълнителната стая щеше да е толкова тъмна, колкото главното помещение — аварийното осветление беше спряло да примигва преди седем часа. Докато махаше празната бутилка и слагаше пълна в платформата до генератора, Големия Джим си спомни, че удари печат „Отказ“ върху молбата за дооборудване на укритието, която се беше появила на бюрото му преди година-две. Чрез тази молба може би се искаше и да бъде подменен акумулаторът на аварийното осветление. „Не съм виновен аз. Бюджетът на града е определен, а хората непрекъснато протягат ръце и настояват: нахрани ме, нахрани ме.“
„Ал Тимънс трябваше да прояви инициатива и да го подмени. За Бога, толкова ли е трудно да се прояви инициатива? Та нали и за това плащаме на хората от поддръжката? Можеше да отиде при онази жаба Бърпи и да поиска да му дарят един акумулатор. Аз така бих постъпил.“
Той прикачи бутилката към генератора. Сърцето му изпърха отново. Ръката му потрепна и фенерчето падна в сандъка, удряйки се в една от пълните бутилки. Крушката се счупи и отново настана пълен мрак.
— Не! — изрева той. — Не, за Бога, не!
Бог не си направи труда да му отговори. Тишината и мракът го притискаха, докато в същото време пренапрегнатото му сърце продължаваше да се дави, протестирайки. Предателско сърце!
— Няма значение. В онази стая има друго фенерче. И кибрит. Само трябва да ги намеря. Ако Картър ги беше извадил, нямаше да имам проблеми. — Така беше. Беше надценил момчето. Мислеше го за обещаващо, а то се беше оказало отказващо. Големия Джим се засмя на шегата, после изведнъж замлъкна. Смехът му изглеждаше плашещ в тази тъмница.
Нямаше значение. Ще включи генератора.
„Да. Добре. Генераторът е на първо място. Когато той се задейства и пречиствателят започне да поскърцва, отново ще проверя дали бутилката е наместена добре. Дотогава ще съм намерил друго фенерче, а може би дори и газова лампа. Следващата бутилка ще я сменя на светло.“
— Това е положението — изрече. — Ако искаш работата да е свършена както трябва, свърши си я сам. Питайте Когинс. И онази кучка Пъркинс. Те знаят. — Пак се разсмя. Не можа да се сдържи, защото шегичката си я биваше. — Те разбраха. Който е въоръжен само с малка пръчка, не трябва да дразни голямото куче. Да, сър. Така е.
Напипа бутона за включване и го натисна. Нищо не последва. Изведнъж му се стори, че въздухът в стаята е станал силно задушлив.
„Натиснал съм друг бутон, това е.“
Не беше глупак, но си вярваше, защото в някои неща трябва да се вярва. Духна пръстите си като играч на крапс, който се опитва да подгрее студени зарове. После отново започна да търси бутона. Намери го.
— Господи — каза той. — Твоят слуга Джеймс Рени е. Нека тази стара бракма тръгне. В името на твоя син Исус Христос.
Натисна бутона.
Нищо.
Стоеше в тъмницата и се опитваше да прогони паниката, която заплашваше да го изяде жив.
Трябваше да помисли. Иначе нямаше да оцелее.
Беше му трудно обаче. Когато е тъмно и когато сърцето ти всеки момент може да се пръсне, мисленето е трудна работа.
А най-лошото? Всичко, което беше правил през последните трийсет години от живота си, изглеждаше нереално. Като хората от другата страна на Купола. Те ходеха, говореха, караха коли, дори се возеха на самолети и хеликоптери, но това нямаше никакво значение, не и тук под Купола.
„Вземи се в ръце. Ако Господ не желае да ти помогне, помогни си сам.“
Добре. Първо светлината. Дори няколко клечки кибрит ще свършат работа. На рафтовете в другата стая трябваше да има кибрит. Ще опипа всичко много бавно и методично и ще го намери. После ще намери акумулатор за скапания стартер. Беше сигурен, че там някъде има акумулатор, защото генераторът му трябваше. Щеше да умре без генератора.