— Тези от килера на Маккейн могат да почакат — каза Рени. — По-мъртви от това няма да станат. В момента имаме извънредна ситуация, ако не си забелязал. И докато тя не приключи, всички трябва да теглим заедно колата си. Да вършим делото си. И да подкрепяме отбора си. Така че в девет и половина ви искам в гимназията. Няма да ви отнеме много време. Сега ми дай Фърн.
Стюарт се поинтересува защо Рени иска да говори с Фърн, когото той смяташе — и то не без основание — за Тъпия брат.
— Не е твоя работа. Само ми го дай.
Фърн започна разговора с дежурните поздравления, но Големия Джим го прекъсна и премина директно на въпроса:
— Членувал си в Доброволната дружина, нали? Докато не беше разформирован?
Фърн потвърди, че наистина е бил част от това неофициално формирование, прикрепено към пожарната на Честърс Мил, но пропусна да спомене, че напусна година преди Дружината да бъде разпусната (след като градските съветници препоръчаха в бюджета за 2008 година да бъдат орязани субсидиите за нея). Не спомена и причината за напускането си — тя се дължеше на обстоятелството, че уикендите за набиране на средства за Дружината съвпадаха с личното му и неприкосновено „Време за поркане“.
— Искам да отидеш в участъка и да вземеш ключа за пожарната. Виж дали онези ръчни помпи, които Бърпи използва вчера, са още в хангара. Казаха ми, че двамата с вдовицата Пъркинс са ги оставили точно там и дано наистина да е така.
Фърн изтъкна, че по принцип ръчните помпи са били взети от магазина на Бърпи, което малко или много ги правело собственост на Роми. В Доброволната дружина имали няколко такива, но ги продали по интернет, когато била разформирована.
— Може и да са били негови, но вече не са — отсече Рени. — Докато кризисното положение не отмине, помпите му са градска собственост. Същото се отнася и за всяко друго нещо, което ни потрябва. Правим го за благото на всички. А ако Ромео Бърпи си мисли, че отново ще събира Доброволната дружина, предай му много здраве от мен.
Фърн спомена — възможно най-деликатно, — как хората приказвали, че Роми бил свършил страхотна работа в потушаването на пожара на Битч Роуд.
— Тоя „пожар“ беше не по-опасен от няколко димящи угарки в пепелник — засмя се Големия Джим. Някаква вена на слепоочието му пулсираше, а сърцето му бе учестило ударите си. Знаеше, че се е нахранил прекалено бързо — за кой ли път! — но все не можеше да се овладее. Когато беше гладен, се нахвърляше на храната като вълк, докато не ометеше всичко пред себе си. Такъв си беше по природа. — Всеки на негово място щеше да се справи. Ти също например. Виж сега, работата е там, че добре знам кой е гласувал за мен на последните избори. И тези, които не са ме подкрепили, няма да получат бонбонче.
Фърн го попита какво точно трябва да направи с помпите.
— Ами погрижи се да се озоват в хангара на пожарната. После ела в гимназията. Ние ще бъдем там.
Фърн го увери, че задачата ще бъде изпълнена, след което уведоми Големия Джим, че Роджър Килиън искал да говори с него.
Рени забели театрално очи, но не прекъсна връзката.
Роджър го попита кое от момчетата му щяло да става ченге.
Големия Джим въздъхна нервно, разрови се из разпилените листове по бюрото си и намери онзи със списъка на новите полицейски попълнения. Повечето бяха от горния курс на гимназията и бяха все момчета. Най-малкият, Мики Уордлоу, беше само на петнайсет, обаче бе роден атлет. Предричаха му бляскаво бъдеще като играч в отбора по футбол, докато не го изритаха оттам заради пиянство.
— Рики и Рандъл — заяви.
Роджър запротестира, че те били най-големите и единствените, на които можел да разчита за тежката работа в птицефермата. Кой, попита накрая, щял да му помага с пиленцата?
Големия Джим затвори очи и се помоли на Господ да му вдъхне сили.
16.
Сами бе измъчвана от тъпи, постоянни болки в корема — подобни на менструалните, — придружени от раздиращи спазми ниско долу, в областта на слабините.
Просто не можеше да ги пренебрегне, защото я пронизваха при всяка крачка. Въпреки това се движеше упорито по шосе 119 в посока към Мотън Роуд. И щеше да продължи да се движи, без значение колко я боли. Беше си набелязала крайна цел, която трябваше да достигне, и това не беше караваната ѝ. И бездруго онова, което искаше, не беше в караваната; тя обаче добре знаеше къде ще го намери. И щеше да върви цяла нощ, ако се налагаше, само и само за да стигне дотам. В случай че болките се усилеха, разполагаше с пет таблетки перкосет в джоба на дънките си. А ако искаше да подействат по-бързо, трябваше само да ги сдъвче. Бе научила това от Фил.