Избелялата цветна снимка показваше момче и възрастен мъж, които се бяха прегърнали. Старецът носеше шапка на „Ред Сокс“ и кислородна маска. На лицето на хлапето бе изписана широка усмивка.
— Той е бил прекрасно момче, господине — каза Сами.
— Да, прекрасно момче. И дяволски умно при това — изхлипа той и от гърлото му се изтръгна звук, наподобяващ магарешки рев. От устата му пръсна слюнка. Камионът рязко се разтресе, след което вибрациите утихнаха и машината продължи напред.
— И аз си имам едно прекрасно момченце — каза Сами и заплака. Някога, припомни си тя, се забавляваше, като слагаше кукли в микровълновата. Сега обаче добре знаеше какво е усещането да си там, вътре във фурната. Какво е усещането да изгориш жива. — Ще го целуна, когато го видя отново. Да, непременно ще го целуна.
— Целуни го — каза Олдън.
— Ще го направя, господине.
— Целуни го, вземи го в обятията си и силно го прегърни.
— Точно така, господине.
— Аз също щях да целуна сина си, ако можех. Щях да целуна ледената му буза.
— Сигурна съм, господине.
— Обаче го изгорихме. Тази сутрин.
— Толкова съжалявам за загубата ви!
— Вземи си още една бира.
— Благодаря ви — кимна тя. Усещаше как започва да се напива. Колко хубаво бе да си пиян!
Двамата продължиха в същия дух, докато звездите ставаха все по-ярки; тази нощ обаче нямаше метеоритни дъждове, ето защо розовите искрици блещукаха неподвижни над Купола. Не след дълго камионът подмина и караваната на Сами (където тя никога вече нямаше да се върне), без да забави ход.
17.
Беше осем без четвърт вечерта, когато Роуз Туичъл почука на прозорчето на вратата на редакцията на „Демократ“. Джулия, Пит и Тони стояха край дългата маса и сглобяваха последния брой на вестника. Двамата мъже сгъваха страниците и ги подаваха на Джулия, която ги защипваше с телбод и ги подреждаше на купчини.
Щом зърна посетителката, тя ѝ махна енергично. Роуз отвори вратата и се олюля.
— Леле, колко е задушно тук!
— Спряхме климатика, за да пестим газта — отвърна Пит Фрийман, — а и ксероксът много загрява при повечко натоварване. Както е в момента например.
Роуз си каза, че въпреки извинителния му тон фотографът изглежда горд. Както, между впрочем, и тримата.
— Очаквахме да си затрупана от работа в ресторанта — каза Тони.
— Точно обратното е — въздъхна тя. — Пукнат клиент няма. Мисля, че хората не искат да ме виждат, понеже готвачът ми е арестуван за убийство. А също така си мисля и че много хора не искат да се виждат един друг заради случилото се в супермаркета тази сутрин.
— Ела тук и си вземи един брой — подкани я Джулия. — Ти си момичето на корицата, Роуз.
В най-горната част на страницата се виждаше голям червен надпис: „БЕЗПЛАТНО ИЗДАНИЕ КРИЗАТА ПОД КУПОЛА БЕЗПЛАТНО ИЗДАНИЕ“. А отдолу пишеше (с шрифтов размер 16, който Джулия бе започнала да използва едва в последните два броя на вестника):
БУНТ И УБИЙСТВА.
КРИЗАТА СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА
Снимката беше на самата Роуз. В профил, с мегафон пред устата. Един непослушен кичур бе паднал пред лицето ѝ и тя изглеждаше изключително красива. На заден план се открояваха рафтовете с макаронени изделия и сокове, а по земята се виждаха счупени бутилки с нещо, наподобяващо сос за спагети. Текстът под снимката гласеше: „Роуз Туичъл, собственичка и управителка на «Дивата роза», потушава битката за провизии с помощта на Дейл Барбара, който бе арестуван за убийство (вж. материала по-долу и редакционния коментар, стр. 4)“.
— Мили боже! — възкликна Роуз. — Е… поне си ме хванала от хубавата ми страна. Ако изобщо имам такава де.
— Роуз — съвсем сериозно ѝ каза Тони Гуей, — приличаш на Мишел Пфайфър, за бога!
Роуз само изсумтя и му показа среден пръст. Вече бе отгърнала на редакционния коментар.
ПЪРВО ПАНИКА, А ПОСЛЕ СРАМ
от Джулия Шамуей
Не всички в Честърс Мил познават Дейл Барбара — той е сравнително нов за нашия град, — ала повечето от нас са опитвали ястията му в „Дивата роза“. Онези, които го познават, биха казали, че до днес този човек представляваше ценно допълнение към общността ни, понеже взе участие като съдия в турнира по софтбол през юли и август, включи се в инициативата по събирането на книги за библиотеката на гимназията и помогна за извозването на отпадъците в деня за общоградското есенно почистване само преди две седмици.