— Май доста те заболя, а?
— Напротив, чувствам се много добре.
— Жена ми сигурно вече си е легнала — заяви Тони, — а съм заделил една бутилка на сигурно място в гаража. Искаш ли да се отбиеш за едно питие на път за вкъщи?
— Не, благодаря, мисля направо да се… — започна Пит и в същия момент първата бутилка разби с трясък прозореца. Той зърна с периферното си зрение пламтящия фитил и инстинктивно направи крачка назад. Само една, но тя го спаси не само от сериозни изгаряния, но и от вероятността да бъде изпечен жив.
В мига, в който бутилката се пръсна на парчета, бензинът вътре в нея се възпламени и пламъците лумнаха като огнено знаме. Пит бързо се наведе и се завъртя настрани. Въпреки това оранжевият език успя да близне ръкава на ризата му, преди да се нахвърли върху килима пред бюрото на Джулия.
— Какво, ПО ДЯВО… — извика Тони, но не можа да довърши, защото още една бутилка влетя през счупения прозорец. Тя се приземи върху бюрото и се пръсна на парчета, сеейки огън върху книжата отгоре му и дървените му плоскости. Стаята се изпълни с парливата миризма на горящ бензин.
Пит се хвърли към малкия хладилник за вода в ъгъла, като блъскаше неистово пламтящия ръкав на ризата в тялото си. Извади шише с вода от хладилника и започна да го излива върху пламъците. Имаше чувството, че ръката му е получила сериозно слънчево изгаряне.
Още един „коктейл Молотов“ долетя от тъмнината навън. Той обаче се разби на тротоара пред редакцията и запали бледо подобие на лагерен огън върху плочките там. Струйките горящ бензин потекоха към канавката, където угаснаха безславно.
— Излей водата на килима! — изкрещя Тони. — Излей я, преди всичко да е пламнало като факла!
Задъханият Пит само го изгледа смаяно. Водата от шишето, което държеше, продължаваше да се лее върху тази част на килима, където нямаше никакви пламъци.
Макар и да откри любовта си към спортната журналистика още в колежа, в гимназията Тони Гуей бе доста добър атлет и бейзболът, баскетболът и футболът бяха неговите стихии. Десет години по-късно не беше загубил рефлексите си. Той грабна бутилката от Пит и я задържа първо над бюрото на Джулия, а после и над горящия килим. Огънят вече се разпростираше, но може би… ако беше достатъчно бърз… и ако имаше още две-три шишета с вода в коридора, водещ към килерчето…
— Още! — изрева той на Пит, който зяпаше изумено димящите останки от ръкава на ризата си. — От коридора в дъното!
В първия момент Пит сякаш не го разбра. После значението на думите достигна до съзнанието му и той се завтече натам. Междувременно Тони заобиколи бюрото на Джулия, изливайки последните двеста-триста милилитра върху пламъците, които се опитваха да се загнездят там.
Тогава и последният „коктейл Молотов“ проряза мрака. Именно той нанесе най-големите поражения. Бутилката улучи купчините с вестници, които двамата мъже бяха наредили до входната врата. Горящият бензин се просмука под перваза на дюшемето в предната част на офиса и огнените езици лумнаха нагоре. Видяна през тях, главната улица приличаше на потрепващ пустинен мираж. В далечната страна на миража, от другата страна на улицата, Тони зърна два човешки силуета. Надигащите се топлинни вълни караха очертанията им да потрепват, сякаш танцуваха.
— ОСВОБОДЕТЕ ДЕЙЛ БАРБАРА ИЛИ ТОВА ЩЕ БЪДЕ САМО НАЧАЛОТО! — извика усилен от мегафон глас. — МНОГО СМЕ И ЩЕ ЗАПАЛИМ ЦЕЛИЯ ГРАД, АКО СЕ НАЛОЖИ! ОСВОБОДЕТЕ ДЕЙЛ БАРБАРА ИЛИ ЩЕ СИ ПЛАТИТЕ СКЪПО!
Тони погледна надолу и видя горящата ивица бензин между стъпалата си. Нямаше повече вода, с която да я изгаси. Скоро пламъците щяха да погълнат килима и да се прехвърлят върху старото сухо дърво отдолу. А междувременно цялата предна част на редакцията се бе запалила.
Тони захвърли празната бутилка и отстъпи назад. Сърцето му биеше толкова силно, че буквално усещаше как обтяга кожата му. „Ако не бяха проклетите вестници, може би щях да…“ — мина през ума му.
Ала вече беше твърде късно за „може би щях“. Той се обърна и видя Пит да стои в началото на коридора с друга бутилка „Поланд спринг“ в ръце. По-голямата част от ръкава му я нямаше, а кожата отдолу бе яркочервена.
— Вече е късно! — извика му Тони. Той заслони лице с длан, за да го предпази от горещината, и заобиколи бюрото на Джулия (което се бе превърнало в огнена колона, стигаща чак до тавана). — Бързо, да се махаме оттук!
Пит Фрийман не се нуждаеше от повторна подкана. Той запрати бутилката по разрастващите се пламъци и се затича по коридора.