— Сега какво мислиш за приятеля си Барбара, Джулия?
Тя пристъпи към него, а той, стреснат от това, което беше изписано на лицето ѝ, отстъпи крачка назад. Сякаш се страхуваше, че ще го зашлеви.
— Това е абсурдно. Така е, и ти го знаеш.
— О, не съм съгласен. Ако се опиташ да възприемеш идеята, че Дейл Барбара и неговите приятелчета са създали Купола, ще видиш, че съвсем не е абсурдно. Това чисто и просто си е терористичен акт.
— Глупости. Аз застанах на негова страна, което означава, че и вестникът беше на негова страна. Той го знаеше.
— Но те казаха… — подхвана Пит.
— Да — рече тя, но не го погледна. Продължаваше да гледа озареното от пожара лице на Рени. — Те казаха, те казаха, но кои, по дяволите, са те? Задай си този въпрос, Пит. Ако не е Барби, който няма никакъв мотив, тогава кой има мотив? Кой има интерес от това да бъде затворена мръсната уста на Джулия Шамуей?
Големия Джим се обърна и махна на двама от новите полицаи, чиито единствени отличителни знаци бяха сините кърпи, завързани на ръцете им. Единият беше висок и едър, но по лицето му личеше, че все още е дете. Другият очевидно беше от семейство Килиан, тази глава нямаше как да бъде сбъркана.
— Майки, Ричи. Разкарайте тези две жени оттук.
Хорас беше изпънал каишката и ръмжеше към Големия Джим. Градският съветник изгледа презрително дребното куче.
— А ако не си тръгнат доброволно, разрешавам ви да ги вдигнете и да ги преметнете над капака на близката полицейска кола.
— Това съвсем не е краят — рече Джулия и посочи Рени с пръст. Сега вече се разплака, но сълзите ѝ бяха прекалено топли и болезнени, за да са предизвикани от мъка. — Не е краят, кучи сине.
На лицето на Големия Джим отново изгря усмивка. Бляскава като боята на хамъра му. И също толкова черна.
— Краят е — заяви той. — Приключихме.
6.
Големия Джим тръгна към пожара — искаше да гледа как къщата на любопитната сврака се превръща в купчина пепел — и тогава в устата му влезе дим. Сърцето му изведнъж спря да бие, а светът заплува отстрани като някакъв странен декор. После отново затуптя, но неравномерно и Големия Джим започна да се задъхва. Той потупа с юмрук гърдите си и се изкашля силно — трик за справяне с аритмията, който беше научил от доктор Хаскел.
Отначало сърцето му продължи да препуска неравномерно (удар … пауза… удар, удар, удар … пауза), но после възстанови нормалния си ритъм. За момент той си го представи — беззащитен мускул, обвит в кълбо от гъста жълтеникава мас; малко същество, което е погребано живо и което се бори да се освободи, преди въздухът да е свършил. След това прогони образите.
„Добре съм. Просто съм се претоварил. Един хубав здрав сън ще ме излекува.“
Появи се началник Рандолф. На широкия му гръб беше прикрепена пръскачка. По лицето му се лееше пот.
— Джим? Добре ли си?
— Добре съм — отвърна Големия Джим. Така беше. Наистина беше така. Това беше връхната точка в живота му, неговият шанс да се сдобие с величието, което заслужаваше. Кекавият мускул се опитваше да му попречи, но нямаше да успее. — Просто съм изморен. Не съм спирал да работя.
— Прибирай се вкъщи — посъветва го Рандолф. — Досега не ми беше минавало да благодаря на Купола, а и сега също няма да му благодаря, но не мога да отрека, че спира вятъра. Ние ще се справим. Изпратил съм хора на покривите на аптеката и книжарницата, защото се опасявам да не прескочи някоя искра, така че се прибирай и…
— Кои си изпратил? — Сърцето му биеше все по-равномерно. Добре.
— Хенри Морисън и Тоби Уилън — на книжарницата, Джорджи Фредерик и едно от онези новите момчета, май Килиан — на аптеката. Роми Бърпи прояви желание да отиде с тях.
— Тук ли ти е радиостанцията?
— Разбира се.
— А Фредерик има ли радиостанция?
— Всички редовни полицаи имат.
— Кажи на Фредерик да държи под око Бърпи.
— Роми? Защо, за бога?
— Не му вярвам. Възможно е да е приятел на Барбара — Друго нещо обаче го тревожеше. Бърпи беше приятел на Бренда, а освен това беше умен.
Потното чело на Рандолф се беше сбърчило.
— Колко мислиш, че са те? Колко мислиш, че са на страната на кучия син?
Големия Джим поклати глава.
— Трудно е да се каже, Пит, но това нещо е сериозно. Сигурно са го планирали дълго време. Не можем просто да обвиним новите хора в града. Някои от замесените сигурно са живели тук години наред. Десетилетия дори. Ни това му се вика дълбоко прикритие.
— Господи! Но защо, Джим? Защо?
— Не знам. Може би си правят опити с нас като с морски свинчета. А може и да става въпрос за власт. Не бих се изненадал, ако е замесен онзи разбойник в Белия дом. Важно е да засилим мерките за сигурност и да държим под око лъжците, които пречат на опитите ни да въдворим ред.