Дотогава Купола можеше да си стои.
Големия Джим реши преди лягане да падне на колене и да се помоли за всичко това.
7.
Сами куцукаше по болничния коридор, оглеждайки изписаните по вратите имена. Влизаше в стаите, на чиито врати не беше написано нищо, просто за да е сигурна. Вече започваше да се тревожи, че кучката не е тук, когато стигна до последната стая и видя прикрепената с кабарче картичка. На нея имаше рисувано куче, което казваше: „Чух, че не се чувстваш много добре.“
Сами измъкна пистолета на Джак Еванс от колана на дънките си (коланът беше по-хлабав от преди — тя най-накрая беше успяла да свали някой и друг килограм; по-добре късно, отколкото никога) и с дулото отвори картичката. Вътре кучето ближеше топките си и казваше: „Искаш ли да те близна отзад?“ Най-отдолу пишеше: „От Мел, Джим Младши, Картър и Франк“. Сами не се изненада от „добрия вкус“ на четиримата.
Бутна вратата с дулото на пистолета. Джорджия не беше сама. Това изобщо не смути Сами, която почти беше постигнала душевен мир. Може би щеше да се смути, ако спящият в ъгъла мъж беше невинен — бащата на кучката или чичо ѝ да кажем, — но това беше Франки Цицомана. Този, който я беше изнасилил пръв и който и беше казал да си пази устата, защото ще ѝ трябва, когато коленичи. Това, че той спеше, не променяше нищо. Защото такива като него винаги се събуждаха и отново започваха да вършат гадости.
Джорджия не спеше; болеше я твърде много, а дългокосият, който беше дошъл да я види, не ѝ беше дал още болкоуспокояващи. Тя видя Сами и се облещи.
— Мах са отук — каза.
Сами се усмихна:
— Звучиш ми като Хоумър Симпсън.
Джорджия видя пистолета и очите ѝ се разшириха още повече. След това отвори беззъбата си уста и изпищя.
Сами продължи да се усмихва. Всъщност усмивката и стана още по-широка. Писъкът беше музика за ушите ѝ и балсам за раните ѝ.
— Давай, кучко — каза. — Нали така, Джорджия? Нали така каза, безскрупулна мръсницо?
Франк се събуди и се огледа объркано. Задните му части се бяха плъзнали до ръба на стола и когато Джорджия изпищя отново, той трепна и падна на пода. Посегна към кобура си и каза:
— Свали пистолета, Сами, просто го свали! Тук всички сме приятели, нека да си останем приятели!
Тя отговори:
— Пази си устата, защото ще ти трябва, когато паднеш на колене, за да лапаш оная работа на приятеля си Младши.
Дръпна спусъка на спрингфийлда. Изстрелът беше оглушителен заради малките размери на стаята. Първият куршум прелетя над главата на Франки и разби прозореца. Джорджия отново изпищя. Тя се мъчеше да стане от леглото; интравенозните тръбички се откачиха. Сами я бутна и тя падна по гръб.
Франки все още не беше извадил пистолета си. Толкова беше уплашен и объркан, че дърпаше кобура, а не оръжието, като по този начин само изтегляше колана нагоре. Сами направи две крачки към него, сграбчи пистолета с две ръце (по телевизията беше виждала, че се прави така) и отново натисна спусъка. Лявата част на главата на Франки се пръсна. Едно голямо парче от скалпа му се удари в стената и залепна там. Той притисна раната с ръка. Покрай пръстите му бликаше кръв. След това пръстите му изчезнаха, потъвайки в капещата гъба, в която се беше превърнал черепът му.
— Стига! — изкрещя. Очите му бяха ококорени, пълни със сълзи. — Стига, недей! Не ме наранявай! — После започна да хленчи: — Мамо! Майчице!
— Не си прави труда, майка ти не те е възпитала както трябва — каза Сами и му пусна още един куршум, този път в гърдите. Той отхвърча към стената. Ръката, с която досега държеше разбитата си глава, тупна на пода, разплисквайки локвата кръв, която вече се беше събрала там. Тя стреля в него веднъж, точно в мястото, което ѝ беше причинило болка. После се обърна към леглото.
Джорджия се беше свила на топка. Мониторът над нея пиукаше като полудял, може би защото тя беше измъкнала жиците. Кичур коса беше паднал върху очите ѝ. Тя не спираше да крещи.
— Нали така каза? — попита Сами. — Давай, кучко, нали?
— Съжявам!
— Какво?
Джорджия опита отново.
— Съжявам! Съжявам, Сами! — Тогава каза нещо невероятно абсурдно: — Ше опрая нешата!
— Не можеш — Сами стреля и улучи Джорджия в лицето, а после и във врата. Полицайката подскочи, също като Франки, след това застина.