— Ще я спра, шефе, ще успея. Какво ще направи, ще се обади на адвоката си ли?
— Остави я да се забавлява. Така ще стои далече от нас. Аз ще трябва да отида в болницата. Дентън каза, че онова момиче Буши е убило Франк Делесепс и Джорджия Ру, а после се е самоубило.
— Боже — прошепна Марти и пребледня. — И в това ли е замесен Барбара, как мислиш?
Рандолф се канеше да отговори „не“, но размисли. После се сети за обвиненията в изнасилване, които беше отправило момичето. При това положение самоубийството ѝ изглеждаше логично, но слуховете, че полицаи от Мил биха могли да извършат подобно нещо, нямаше да се отразят добре на морала на служителите в управлението, а оттам и на целия град. Той беше разбрал това дори без да пита Големия Джим.
— Не знам, но е възможно — отговори.
Очите на Марти се насълзиха. Или от дима, или от мъка. А може би и от двете.
— Трябва да запознаеш Големия Джим с всичко това, Пит.
— Ще го направя. Междувременно… — кимна към Джулия — … дръж я под око, а когато се измори и си тръгне, свали онези лайнени вестници и ги хвърли, където им е мястото. — Посочи кладата, в която се беше превърнала сградата на вестника. Боклуците на боклука.
Марти се изкикоти:
— Разбрах, шефе.
И точно това направи полицай Арсено. Но преди това няколко човека (не повече от десет) успяха да се снабдят с вестници, които през следващите два-три дена биваха четени и предавани от ръка на ръка, докато буквално не се разпаднаха.
14.
Когато пристигна в болницата, Анди видя, че Пайпър Либи е дошла преди него. Тя седеше на една от пейките във фоайето и разговаряше с две момичета, облечени в бели престилки. На него му се струваше, че те са твърде млади, за да са истински медицински сестри. Двете очевидно бяха плакали и като че ли имаше вероятност пак да се разплачат, но Анди забеляза, че преподобната Либи им действа успокояващо. Той никога не беше срещал проблеми при оценката на човешките емоции. Понякога му се приискваше да се справя също толкова добре и с мисленето.
Джини Томлинсън разговаряше с някакъв възрастен мъж. Двамата изглеждаха шокирани от случилото се. Джини видя Анди и се приближи, а възрастният мъж я последва. Тя му представи мъжа като Търстън Маршал и му обясни, че той помага в болницата.
Анди се усмихна широко на Търстън и стисна ръката му.
— Приятно ме е да се запозная с теб, Търстън. Аз съм Анди Сандърс. Председател на градския съвет.
Пайпър му хвърли поглед от пейката и рече:
— Ако наистина си председател, Анди, трябва да обуздаеш един от подопечните си.
— Знам, че последните няколко дни бяха трудни за теб — каза Анди с усмивка на уста. — Всички ние изпитваме затруднения.
Тя го изгледа много студено, а след това попита момичетата дали не биха желали да пият с нея чай в кафенето.
— Аз определено бих пийнала един чай — добави.
— Първо се обадих на теб, а след това на нея — извини се Джини, когато преподобната поведе двете младши сестри по коридора. — Обадих се и в полицейското управление. Свързах се с Фред Дентън. — Тя сбърчи нос, сякаш беше усетила някаква неприятна миризма.
— О, Фреди е добро момче — каза сериозно Анди, Мислите му бяха другаде (имаше чувството, че все още седи на леглото на Дейл Барбара и се кани да изпие отровната розова вода), но въпреки това старите му навици бързо се задействаха. Оказа се, че желанието да оправя нещата и да успокоява бурните води за него е като карането на велосипед. — Разкажи ми какво стана тук.
Тя му разказа. Анди я изслуша твърде спокойно, като се имаше предвид, че познава семейство Делесепс от много отдавна, а и че в гимназията веднъж беше излизал на среща с майката на Джорджия Ру (тогава Хелън го целуна с отворена уста, което беше прекрасно, но той усети лош дъх, което не беше прекрасно). Сега емоциите му бяха притъпени, може би защото ако телефонът не беше звъннал, той вече щеше да е в безсъзнание. Дори мъртъв. Един такъв факт променя начина, по който човек гледа на света.
— Двама от новите ни полицаи — каза. Имаше чувството, че гласът му прилича на записа, който зазвучава, когато човек се обади в киното, за да провери кога са прожекциите. — Ру, вече тежко пострадала, докато се опитваше да потуши размириците в супермаркета. Боже, боже!
— Сега май не му е времето да говоря тези работи, но не ми харесва много вашето полицейско управление каза Търстън. — Все пак е безсмислено да подавам жалба, след като полицаят, който ме удари, е вече мъртъв.