Другите две жени, които освен полицайки бяха и майки, замълчаха, но Линда отново гризеше ноктите см, а Стейси приглаждаше косата си.
— Разбирам — каза Джаки.
Линда поклати глава.
— Ако нямаш деца, които спят на горния етаж и на които сутринта трябва да направиш закуска, значи не разбираш.
— Вероятно си права, но я си задай този въпрос — ако сме отрязани от външния свят, а ние сме, и ако шефът е смахнат убиец, а това е много вероятно, ще се подобрят ли нещата, при условие че просто си траем и не правим нищо?
— Ако го освободиш, какво ще направиш после? — попита Ръсти. — Няма как да го включиш в Програмата за защита на свидетели.
— Не знам — отвърна Джаки и въздъхна. — Знам само, че президентът заповяда Барбара да поеме командването, а Големия Джим Рени го накисна, за да осуети заповедта.
— Засега няма да правиш нищо — настоя Ръсти. — Дори няма да се опитваш да влизаш в контакт с него. Има едно нещо, което би могло да измени ситуацията.
Той им разказа за Гайгеровия брояч — как се беше сдобил с него, на кого го беше дал и какво Джо Макклачи смяташе, че е открил.
— Ами не знам — каза неуверено Стейси. — Звучи твърде добре, за да е истина. На колко е Макклачи? Четринайсет?
— Май на тринайсет. Но е умно момче и щом казва, че има повишаване на радиацията на Блек Ридж Роуд, аз му вярвам. Ако те действително са намерили устройството, което генерира Купола, и ако ние успеем да го изключим…
— Тогава край! — изкрещя Линда. Очите ѝ светеха. — И Джим Рени ще се сгромоляса като… спукания балон на Мейси!
— Това наистина звучи чудесно — каза Джаки Уетингтън — Ако го бяха казали по телевизията, сигурно щях да повярвам.
17.
Фил? — провикна се Анди. — Фил?
Налагаше се да крещи, защото иначе Буши със сигурност нямаше да го чуе. Бони Нандела и „Спасението“ изпълняваха „Душата ми е очевидец“. Уредбата бе усилена до дупка. Всички онези охкания и ахкания го объркваха. И ярката светлина в сградата на радиото го объркваше — чак когато застана под тези флуоресцентни лампи, Анди разбра колко тъмна е останалата част от Мил и колко силно е привикнал към тъмнината.
— Готвачо?
Никакъв отговор. Той хвърли един поглед на телевизора (Си Ен Ен с изключен звук), след това се взря и дългия прозорец, зад който се намираше студиото. Лампите вътре също светеха и апаратурата работеше (той потръпна, въпреки че Лестър Когинс се беше похвалил, че всичко се управлява с компютър), но от Фил нямаше и следа.
Изведнъж му замириса на пот, на застояла пот. Обърна се. Фил беше точно зад него, сякаш беше изникнал от пода. В едната му ръка имаше нещо подобно на дистанционно за гараж, а в другата — пистолет. Пистолетът беше насочен към гърдите на Анди. Ставите на пръста, който се беше увил около спусъка, бледнееха, а дулото потрепваше лекичко.
— Здравей, Фил — поздрави го Анди. — Исках да кажи Готвачо.
— Какво правиш тук? — попита Готвача Буши. Миризмата на пот обгръщаше всичко наоколо. Дънките и фланелката му, на която пишеше „Радиото на Исус“, бяха мръсни. Беше бос (по стъпалата му имаше черни петна), вероятно затова беше успял да се промъкне безшумно зад Анди. Косата му изглеждаше така, сякаш не я беше мил поне една година. Кървясалите му очи блуждаеха.
— Ей, пич, казвай бързо, иначе ще замлъкнеш завинаги.
Анди, който неотдавна едва не беше изпил смъртоносната розова вода, прие заплахата хладнокръвно, даже изглеждаше доволен.
— Прави каквото искаш, Фил… Готвачо.
Готвача вдигна изненадано вежди.
— Така ли?
— Точно така.
— Защо си дошъл?
— Нося ти лоши новини. Много съжалявам.
Готвача се замисли над думите му, след това се ухили, показвайки няколкото си оцелели зъба:
— Няма лоши новини. Исус идва и това е добрата новина, която поглъща всички лоши новини. Голям бонус, нали?
— Съгласен съм с теб, хвала на Бог. За нещастие или може би за щастие жена ти е вече при него.
— Какво, какво?
Анди протегна ръка и бутна дулото на пистолета надолу към пода. Готвача не се опита да го спре.
— Саманта е мъртва, Готвачо. За съжаление тя се самоуби тази вечер.
— Сами? Мъртва? — Готвача остави пистолета върху едно бюро. Задържа обаче дистанционното. През последните два дни не се разделяше с него дори през редките периоди, през които се унасяше в сън.