— Съжалявам, Фил. Готвачо.
Анди му разказа при какви обстоятелства е умряла Сами, като накрая го успокои с новината, че детето е добре (въпреки че в момента беше отчаян, Анди си оставаше непоправим оптимист).
Готвача махна небрежно с ръка, явно не му пукаше дали Литъл Уолтър е добре или не.
— Тя е гръмнала две прасета?
Сандърс се вцепени.
— Те бяха полицейски служители, Фил. Добри хора. Сигурен съм, че тя е била объркана, но това, което е направила, е много лошо. Трябва да си върнеш думите назад.
— Какво, какво?
— Няма да позволя да наричаш нашите полицаи прасета.
Фил се замисли.
— Да, да, полицаите, връщам си думите назад.
— Благодаря ти.
Готвача приведе високата си фигура (приличаше на кланящ се скелет) и се взря в лицето на Анди.
— Храбър мръсник си ти, а?
— Не — отговори му искрено той. — Просто не ми пука.
Готвача като че ли видя нещо, което го разтревожи. Сграбчи Анди за рамото.
— Добре ли си, братко?
Анди избухна в сълзи и се отпусна в един стол, зад който висеше табела, предупреждаваща: „Исус гледа всички телевизионни канали, Исус слуша всички радио честоти.“ Облегна глава на стената, точно под този странен зловещ лозунг, плачейки като дете, което е било наказано, защото е откраднало бурканче със сладко. Не бях аз, братът беше, онзи появил се изневиделица брат.
Готвача дръпна стола, който беше зад шефското бюро, след това седна и се загледа в Анди с изражение на биолог, попаднал на рядко диво животно. После каза:
— Сандърс! Да не би да си дошъл тук, за да те убия?
— Не — изхлипа той. — Може би. Да. Не съм сигурен. Но всичко в живота ми тръгна на зле. Жена ми и дъщеря ми са мъртви. Мисля, че Господ ме наказва, защото продавам тези лайна…
Готвача кимна:
— Възможно е.
— А и търся отговори. Или решение. Каквото и да е. Разбира се, исках и да ти кажа за Сами, важно е човек да постъпва правилно…
Готвача го потупа по рамото.
— Ти постъпи правилно. Благодарен съм ти. Тя не готвеше много добре, а и чистеше така, че къщата беше заприличала на кочина, но се чукаше божествено, когато беше надрусана. Защо е имала зъб на онези две ченгета?
Въпреки че беше потънал в скръб, Анди нямаше никакво намерение да му споменава, че има вероятност Сами да е била изнасилена.
— Предполагам, че Купола я е стресирал. Чу ли за Купола, Фил? Готвачо?
Другият махна небрежно с ръка, явно беше чул. Прав си за амфетамините. Грехота е да се продават. Обидно е. Производството им обаче, това е божията воля.
Анди отпусна ръце и вторачи зачервените си очи в Готвача.
— Така ли мислиш? Защото на мен не ми се вярва.
— Взимал ли си някога?
— Не! — изписка, сякаш го бяха попитали дали някога имал сексуални връзки с кокер шпаньол.
— Ако докторът ти ти предпише някакво лекарство, ще го вземеш ли?
— Е, да… разбира се… но…
— Метамфетамините са лекарство. — Готвача го изгледа важно, след това го посочи с пръст, за да наблегне на казаното. Беше си изгризал нокътя до живеца, — Метамфетамините са лекарство. Повтори!
— Метамфетамините са лекарство — повтори Анди. Като че ли беше готов да се съгласи.
— Точно така. — Готвача стана. — Те са лекарство против меланхолия. Това го е казал Рей Бредбъри. Чел ли си нещо от Рей Бредбъри?
— Не.
— Голям мозък е той. Знаел е. И е написал шибаната книга. Ела с мен. Ще ти променя живота.
18.
Председателят на градския съвет налетя на метамфетамините като жаба на мухи.
Зад редицата от печки имаше старо изтърбушено канапе. Анди и Готвача Буши седяха на него и си подаваха един на друг лулата. На стената до тях имаше плакат, на който беше изобразен Христос, яхнал мотоциклет (на плаката пишеше: „Твоят невидим приятел на пътя“). Когато горят, метамфетамините миришат на застояла пикня, събрана в непохлупено гърне, но след първото предпазливо дръпване Анди се убеди, че Готвача е прав. Продаването може би беше сатанинска работа, но ползването определено беше божия. Светът придоби изящен оттенък, какъвто той не беше виждал преди. Сърцето му заби учестено, вените на врата му се издуха и запулсираха, венците му изтръпнаха, както и тестисите му, само че по много приятен, характерен за юношеството начин. Най-хубавото от всичко беше, че умората, която налягаше тялото му и размътваше мозъка му, изчезна. Той имаше чувството, че може да премести планини само с ръчна количка.
— В Райската градина има дърво — каза Готвача и му подаде лулата. От двата ѝ края се проточиха нишки зеленикав дим. — Дървото на доброто и злото. Схващаш ли?