— Да. Пише го в Библията.
— Точно така. И на това дърво има ябълка.
— Да, да. — Анди си дръпна съвсем лекичко. Искаше още, всъщност искаше да се нагълта, но се страхуваше, че ако напълни дробовете си с дим, главата му ще се отдели от врата и ще полети из лабораторията като ракета, изхвърляйки огнени езици.
— Сърцевината на тази ябълка е истината, а кората ѝ — метамфетамините — каза Готвача.
Сандърс погледна към него.
— Това е невероятно.
Буши кимна:
— Да, Сандърс. Така е. — Взе отново лулата. — Как ти се вижда производството ми?
— Невероятно е.
— Исус ще дойде на Хелоуин — информира го Готвача. — Или няколко дена по-рано, не мога да кажа със сигурност. Вече е сезонът на Хелоуин, нали ме разбираш? Сезонът на шибаната вещица. — Той подаде лулата ми Анди, след това посочи с ръката, в която държеше дистанционното за гаража. — Виждаш ли онова нещо? В дъното на коридора. Над вратата към склада.
Анди погледна.
— Какво? Онази бялата буца? Прилича ми на глина.
— Не е глина — обяви Готвача. — Това е тялото на Исус, Сандърс.
— А какви са тези жици, които излизат от него?
— Вени, през които тече кръвта на Исус.
Анди се замисли върху това сравнение и стигна до извода, че е брилянтно.
— Добре. — Позамисли се още мъничко. — Обичам те, Фил. Готвачо, исках да кажа. Не сбърках, че дойдох тук.
— И аз те обичам — увери го Готвача. — Искаш ли да се поразходим? Някъде тук има кола, така поне си мисля. Проблемът е, че ми треперят ръцете.
— Разбира се — отговори Анди и стана. Светът се залюля за момент, след това застина неподвижно. — Къде искаш да отидеш?
Той му каза.
19.
Джини Томлинсън спеше на бюрото на рецепцията, подпряла глава на един от броевете на списание „Пийпъл“ — Брат Пит и Анджелина Джоли се веселяха на брега на един от онези шикозни малки острови, на които коктейлите се сервират с хартиено чадърче. Нещо я събуди в два без петнайсет през нощта. Когато отвори очи, видя, че пред нея стои привидение — висок, кльощав мъж с празни очи и щръкнала на всички страни коса. Носеше фланелка с надпис „Радиото на Исус“ и дънни които доста се бяха смъкнали. Отначало си помисли, че сънува ходещи трупове, но после долови миризмата. Кошмарите не миришеха толкова лошо.
— Аз съм Фил Буши — изрече привидението. — Дошъл съм да прибера тялото на жена си. Смятам да я погреба. Покажи ми къде е.
Джини не му възрази. С удоволствие би му дала всички трупове само и само да се махне. Тя го поведе. Минаха покрай Джина Буфалино, която стоеше до една носилка и гледаше уплашено Готвача. Когато той се обърна, за да я огледа, тя отстъпи крачка назад.
— Имаш ли костюм за Хелоуин, момиче? — попити Готвача.
— Да…
— Коя ще си?
— Глинда — отговори плахо момичето. — Само че май няма да ходя на партито. То е в Мотън.
— Аз ще съм Исус — каза Готвача и тръгна след Джини. Разръфаните му кецове заскърцаха по коридора. След това отново се обърна. Усмихваше се. Очите му бяха празни. — И ще съм ядосан.
20.
След десетина минути Буши излезе от болницата, носейки увитото в чаршаф тяло на Сами. От чаршафа се поклащаше босо стъпало, розовият лак по ноктите беше започнал да се лющи. Джини отвори вратата и я задържа, за да може той да мине. Тя не си направи труда да погледне кой е зад волана на колата, която беше спряла пред входа, и Анди беше сравнително доволен от този факт. Сандърс изчака Джини да се прибере, след това излезе да отвори багажника. Готвача не срещаше особени затруднения при пренасянето на Сами, което изглеждаше странно, като се имаше предвид, че беше само кожа и кости. Сандърс си помисли, че метамфетамините вероятно дават сили. Независимо дали беше така или не, неговите сили се стопяваха. Депресията изпълзяваше отново. Умората също.
— Чудесно — каза Готвача. — Карай. Но първо ми подай онова нещо.
Той беше оставил дистанционното на Анди, заръчвайки му да го пази. Анди му го подаде.
— Към погребалната агенция?
Готвача го изгледа странно, сякаш му се чудеше на ума.
— Обратно в радиото. Исус ще дойде първо там.
— На Хелоуин.
— Точно така — каза Готвача. — Вероятно дори по-рано. Ще ми помогнеш ли да погреба това Божие чедо.
— Разбира се — отвърна Анди, след това предложи плахо: — Хайде преди това да попушим малко?
Готвача се засмя и го удари по рамото.
— Хареса ти, нали? Знаех, че ще ти хареса.
— Лекарство против меланхолия — промърмори Анди.