Почти всички имаха пистолети.
— Какво правите тук толкова рано? — попита Тибодо и се приближи. — Аз поне имам извинение — свършиха ми обезболяващите.
Другите започнаха да се кикотят като тролове.
— Донесохме закуска на Барбара — отговори Джаки. Не искаше да поглежда Линда, защото се страхуваше, че изражението на приятелката ѝ е издайническо.
Тибодо надникна в купата.
— Без мляко?
— Не му трябва мляко — изсъска тя и се изплю в купата — Аз ще намокря овесените ядки.
Част от полицаите нададоха възторжени викове. Чуха се и ръкопляскания.
Двете полицайки бяха стигнали до стълбите, когато Тибодо каза:
— Дайте ми това.
Джаки застина на място. За момент си представи как хвърля купата в лицето му, а после си плюе на петите. Спря я един прост факт — нямаше къде да избягат. Дори и да успееха да се измъкнат от участъка, онези щяха да ги спипат още преди да са стигнали до военния мемориал.
Линда взе купата от ръцете на Джаки и я показа ни Тибодо. Той надникна вътре. Вместо да започне да рови и купата, търсейки скрити предмети, също се изплю в нея.
— Моят принос — поясни.
— Чакайте, чакайте — каза Конри — високо, червенокосо момиче, с тяло на модел и съсипани от акнето бузи. Леко фъфлеше, защото си беше завряла показалеца в носа. — Имам тук една мръсотийка. — Госпожица Конри извади един голям сопол и го постави в купата.
Гръмнаха аплодисменти, а някой се изкряска:
— Лори изкопа зелено злато!
— Във всяка кутия с овесени ядки трябва да има играчка — каза тя и се усмихна глуповато. После постави ръката си върху дръжката на четирийсет и петкалибровия пистолет, който носеше. Джаки си помисли, че колкото е кльощава, ако изобщо някога се наложи да натисне спусъка, откатът ще я събори на земята.
— Всичко е готово — каза Тибодо. — Ще дойда да ви правя компания.
— Добре — отвърна Джаки. Изтръпна, когато си помисли, че за малко не беше сложила бележката в джоба си, за да се опита по-късно да я подаде на Барби. Изведнъж рискът, който поемаха, ѝ се стори безумен… но вече беше твърде късно. — Но стой близо до стълбите. А ти, Линда, върви зад мен. Няма да поемаме никакви рискове.
Тя си помисли, че Тибодо ще възрази, но той си затрая.
24.
Барби се надигна и седна на леглото. Джаки Уетингтън стоеше пред килията, в едната си ръка държеше бяла пластмасова купа. Стоящата зад нея Линда Евърет беше извадила пистолета си, стискаше го с две ръце, като го държеше насочен към пода. Картър Тибодо беше най-отзад, до стълбите. Косата му беше разрошена, а под закопчаната му синя риза се виждаше превръзка — кучето очевидно здраво го беше захапало за рамото.
— Здравейте, полицай Уетингтън — каза Барби. През тесния прозорец се процеждаше слаба светлина. От тези първи слънчеви лъчи, които правят живота да изглежда смешен. — Невинен съм по всички обвинения. Това дори не са обвинения, защото аз не съм бил…
— Млъквай — изсъска отзад Линда. — Твърденията ти не ни интересуват.
— Давай, русокоске — каза Картър. — Ти си на ход. — Той се прозя и почеса превързаното си рамо.
— Стой там — нареди Джаки на Барби. — И никакво мърдане. — Барби се подчини. Тя пъхна пластмасовата купа през решетките и я остави на пода.
Той вдигна купата. Вътре имаше сухи овесени ядки. Най-отгоре блестеше плюнка. Имаше и още нещо — голям зелен, влажен сопол, по който се виждаха кървави жилки. И въпреки това стомахът му изкъркори. Беше много гладен.
Чувстваше се и обиден. Защото беше смятал, че Джаки Уетингтън, за която от пръв поглед беше разбрал, че е служила в армията (отчасти по прическата ѝ и основно по поведението ѝ), не може да направи подобно нещо. Не се беше трогнал много от презрението на Хенри Морисън. Но сега беше по-тежко. А и другата полицайка — жената на Ръсти Евърет — го гледаше така, сякаш е някакъв рядък вид жилещо насекомо. Той се беше надявал, че поне малка част от редовните полицаи…
— Яж — провикна се Тибодо откъм стълбището. Приготвихме ти хубава храна. Нали така, момичета?
— Така е — съгласи се Линда. Устните ѝ потрепнаха. Нищо и никакъв тик, но заради него сърцето на Барби се поотпусна. Той стигна до извода, че тя се преструва. Може би беше твърде голям оптимист, но…
Тя се премести лекичко, закривайки Джаки от погледа на Тибодо… не че имаше нужда да го прави. Точно в този момент Тибодо се опитваше да надникне под превръзката си.
Джаки погледна назад, за да се увери, че е чисто, след това посочи купата, обърна дланите си нагоре и вдигна вежди — „Съжалявам“. Посочи Барби с пръст — „Внимавай“.