Той кимна.
— Приятна закуска, мръснико — каза Джаки. — Ще ти приготвим нещо още по-хубаво за обяд. Може би лайнен хамбургер.
Тибодо, който човъркаше превръзката, се изсмя гадно.
— Не знам обаче дали тогава все още ще имаш зъби, с които да дъвчеш — смотолеви Линда.
На Барби изобщо не му хареса, че тя проговори. В гласа ѝ не се долавяше нито злоба, нито гняв, а само страх. Бедната жена явно мечтаеше колкото се може по-скоро да се махне оттук. Тибодо като че ли не се усети. Той все още проверяваше какво е състоянието на рамото му.
— Хайде — каза Джаки. — Не искам да го гледам как се храни.
— Достатъчно ли са мокри? — попита Тибодо. Той стана, когато двете жени стигнаха до стълбището. Линда прибра пистолета си в кобура. — Защото ако не са… — Той се изкашля, за да изкара храчка.
— Ще се справя и така — отговори Барби.
— Разбира се, че ще се справиш — каза Тибодо. — Засега. После вече ще ти е трудно.
Те се заизкачваха по стълбите. Тибодо вървеше най-отзад и възползвайки се от това, шляпна Джаки по задника. Тя се засмя и го перна игриво. Справяше се добре, много по-добре от Линда. Но и двете бяха проявили голям кураж. Невероятен кураж.
Барби извади сопола от овесените ядки и го метна в ъгъла, където се беше изпикал. Избърса ръцете си в ризата, след това започна да рови из купата. Пръстите му напипаха хартия.
Гледай да издържиш до утре вечерта. Ще се опитаме те измъкнем, но помисли къде можеш да се скриеш после. Знаеш какво трябва да направиш с бележката.
Барби наистина знаеше.
25.
Един час след като изяде бележката, а после и овесените ядки, по стълбите заехтяха тежки стъпки. Идваше големия Джим Рени, докаран с костюм и вратовръзка и готов и днес да направлява живота под Купола. Следваше го Картър Тибодо и едно момче — Килиан, съдейки по фирмата на главата му. Момчето, което някои биха нарекли „бавнозагряващ“, мъкнеше стол. То подаде стола на Тибодо, който от своя страна го постави пред килията в края на коридора.
Рени седна, като преди това внимателно дръпна нагоре крачолите на панталоните си, за да не се измачкат.
— Добро утро, господин Барбара. — Като че ли с удоволствие натърти на „господин“.
— Съветник, Рени — отвърна Барби. — Какво мога да направя за вас, освен да ви кажа името, званието и номера си, който… вече не съм сигурен дали помня?
— Признай си. Така ще ни спестиш известни неприятности и ще се погрижиш за душата си.
— Миналата вечер господин Сиърлс спомена нещо за мъчения с вода — каза Барби. — Попита ме дали съм виждал такива в Ирак.
Устата на Рени се изви в усмивчица, която сякаш казваше: „Говори ми, говори ми, говорещите животни са изключително интересни.“
— Да си призная честно, виждал съм. Нямам представа колко често се използва тази техника, в докладите не се споменава много точно, но съм присъствал два пъти. Един от мъжете си призна, но признанията му не струваха пукната пара. Човекът, който според него правел бомби за „Ал Кайда“, се оказа учител, напуснал Ирак преди четиринайсет месеца. Другият мъж получи конвулсии и мозъкът му „изгърмя“, така че нищо не призна. Ако можеше обаче, щеше да го направи. Всички, които биват измъчвани по този начин, признават, обикновено за минути. Аз едва ли ще съм изключение.
— Тогава защо не си спестиш неприятностите?
— Изглеждате ми изморен, сър. Добре ли сте?
Усмивчицата се превърна в леко смръщване, което произлизаше от дълбоката бръчка между веждите на Рени.
— Не се занимавай със здравословното ми състояние. Това е просто съвет, господин Барбара. Не се шегувай с мен и аз няма да се шегувам с теб. Мисли за собственото си здраве. Сега може би си добре, но всичко на този свят е изменчиво. Промените стават за минути. Нали разбираш, аз наистина се чудя дали да не те поизмъчвам. Всъщност сериозно обмислям тази идея. Така че признай, че си извършил тези убийства. Спести си болката и неприятностите.
— Не съм съгласен. Ако ме подложите на мъчения, ще започна да дрънкам какво ли не. Имайте това предвид, когато решавате кой да присъства на излиянията ми.
Рени се позамисли. Имаше доста спретнат вид, особено пък за такъв ранен час, но жълтеникавият цвят на лицето му и синкавите петна около очичките му не говореха за добро здраве. Ако Големия Джим просто се строполеше мъртъв, последиците вероятно щяха да са две. Първо, гадните политически ежби в Мил щяха да престанат. Второ, в последвалата кървава баня щеше да пострада не само Барби (сигурно щяха да го линчуват, а не да го разстрелят), но и предполагаемите му съмишленици. Джулия сигурно щеше да е първа в списъка. А номер две — Роуз. Уплашените хора са склонни да правят странни асоциации и да търсят вина къде ли не.