Рени се обърна към Тибодо:
— Дръпни се назад, Картър. Иди до стълбите, ако обичаш.
— Но ако той се опита да те нападне…
— Тогава ще го убиеш. Той знае това. Нали така, господин Барбара?
Барби кимна.
— Освен това аз нямам намерение да се приближавам повече. Затова искам да се дръпнеш назад. Ще си поговорим с него насаме.
Тибодо се дръпна назад.
— Така, господин Барбара, за какви неща има вероятност да се раздрънкаш?
— Знам всичко за лабораторията за производство на метамфетамини. — Барби говореше съвсем тихо. — Началник Пъркинс знаеше и се канеше да те арестува. Бренда намери файла в компютъра му. Затова си я убил.
Рени се усмихна.
— Невероятна измислица.
— Щатският прокурор ще е на друго мнение, като се имат предвид мотивите ти. Тук не говорим за някаква си лабораторийка, а за завод за наркотици.
— До края на деня компютърът на Дюк Пъркинс ще бъде унищожен. Нейният също. Предполагам, че има копия на разни документи в домашния сейф на Дюк. От тях няма никаква полза, разбира се. Гадни политически боклуци, изсмукани от мозъка на човек, който винаги ме е мразил. Но дори и да има копия, сейфът ще бъде отворен, а документите — изгорени. За благото на града, не за моето. Ситуацията е кризисна. Всички ние трябва да сме единни.
— Преди да умре, Бренда предаде копие от файла на един човек.
Големия Джим се ухили, показвайки два реда дребни зъби.
— Както сме се разприказвали дружески, да ти кажи и аз нещо, а?
Барби разтвори длани, за да покаже, че няма нищо против.
— Представете си, че Бренда идва да ме види и ми казва същото нещо. Тя ми обяснява, че е дала копието за което говориш, на Джулия Шамуей. Но аз знам, че това не е вярно. Може и да е искала да го даде, но не го е направила. Дори и да беше… — Той сви рамене. Миналата вечер твоите приятели изгориха редакцията на вестника. Каква грешка от тяхна страна само. Или пък идеята беше твоя?
Барби повтори:
— Има още едно копие. Знам къде е то. Ако ме измъчвате, ще посоча местонахождението му. На висок глас.
Рени се засмя:
— Наистина изглеждаш доста искрен, господин Барбара, но аз цял живот съм се занимавал с пазарене и веднага подушвам блъфовете. Може би просто трябва да заповядам незабавно да те екзекутират. Градът ще се радва.
— Колко ще се радва, ако го направиш, преди да са открил моите съмишленици? Възможно е дори Питър Рандолф да се възпротиви, а той е само един глупав, уплашен подлизурко.
Големия Джим се изправи. Увисналите му бузи бяха придобили цвета на добре изпечена тухла.
— Ти май не разбираш с кого се будалкаш.
— Много добре разбирам. Виждал съм много такива като теб в Ирак. Носят тюрбани вместо вратовръзки, но иначе са същите. По същия начин дрънкат и за Господ.
— Добре де, разубеди ме, няма да те измъчваме — каза Големия Джим. — Много жалко, защото винаги съм искал да присъствам на такова нещо.
— Не се съмнявам.
— Засега ще те държим в тази уютна килия, става ли? Съмнявам се, че ядеш много, защото храната пречи на мисленето. Знае ли човек. Ако си сговорчив, може и да реша да те оставя жив. Интересувам се например от имената на тези, които са против мен. Пълен списък. Давам ти четирийсет и осем часа. След това, ако не ме убедиш, че заслужаваш друго, ще заповядам да те екзекутират на площада пред военния мемориал. Целият град ще присъства. Ще се получи истински нагледен урок.
— Наистина нямаш добър вид, съветник.
Рени го изгледа мрачно.
— Такива като теб създават повечето проблеми в света. Ако не смятах, че екзекуцията ти ще обедини града и ще доведе до така желаното пречистване, бих накарал Тибодо да те застреля веднага.
— Направи го, и всичко ще излезе наяве тогава — каза Барби. — Всички в града ще разберат какви ги вършиш. Да видим после как ще постигнеш консенсус на шибаната среща, тиранин такъв.
Вените по врата на Големия Джим се издуха, а друга вена запулсира в центъра на челото му. За момент той изглеждаше така, сякаш всеки момент ще експлодира. След това се усмихна:
— Имаш отличен за усилията, господин Барбара. Не лъжеш.
Той си тръгна. Всички си тръгнаха. Облян в пот, Барби седна на леглото. Знаеше колко близо до ръба беше отишъл. Рени имаше причини да го държи жив, но на тях едва ли можеше да се разчита много. А бележката, която Джаки Уетингтън и Линда Евърет донесоха? Очевидно Линда знаеше доста неща и затова се страхуваше и то не само за себе си. За него щеше да е по-малко рисковано да се опита да избяга, използвайки ножа. Като се имаше предвид сегашното ниво на професионализъм в полицейския участък на Честърс Мил, едва ли щеше да му е кой знае колко трудно. Да, щеше да му трябва и късмет, но можеше да се справи.