Той обаче нямаше как да им каже, че иска да опита да се измъкне сам.
Барби легна и сплете пръсти под главата си. Един друг въпрос обаче го измъчваше най-много — какво се беше случило с копието от файла „Вейдър“, предназначено за Джулия? Защото то не беше стигнало до нея. Барби беше сигурен, че по този въпрос Рени не греши.
Нямаше как да разбере. Нищо друго не му оставаше, освен да чака.
И Барби зачака, легнал по гръб, загледан в тавана.
Изпейте песента на онази мъртва група
1.
Когато се върнаха, Линда и Джаки видяха, че Ръсти и момичетата седят на стъпалото пред входа и ги чакат. Децата все още бяха по нощници — леки памучни нощници, а не фланели, каквито обикновено носеха по това време на годината. Въпреки че още нямаше седем сутринта, термометърът, поставен от външната страна на кухненския прозорец, показваше деветнайсет градуса.
При нормални обстоятелства, двете момичета щяха да се хвърлят в прегръдките на майка си доста преди Ръсти, но тази сутрин той ги изпревари. Той хвана Линда през кръста, а тя обви ръцете си около врата му, притискайки се силно в тялото му. Това не беше прегръдка от типа „здравей, хубавецо“, а по-скоро хватка на удавник.
— Добре ли си? — прошепна той в ухото ѝ.
Тя кимна, косата ѝ погъделичка бузата му. После отстъпи назад. Очите ѝ светеха.
— Бях сигурна, че Тибодо ще погледне в овесените ядки. Добре че Джаки предложи да се изплюем вътре. Гениално, но бях сигурна…
— Мама защо плаче? — попита Джуди. Гласът ѝ трепереше, и тя беше на път да се разплаче.
— Не плача — отвърна Линда и избърса очите си. — Е може би съвсем мъничко. Защото много се радвам да видя баща ви.
— Всички се радваме да го видим! — заяви Джанел на Джаки. — Защото моят татко… той е шефът.
— Я, какви новини — каза Ръсти, след това целуна Линда по устата. Страстно.
— По устата! — възкликна Джанел. Джуди покри очите си с длан и се изкикоти.
— Хайде, момичета, люлките — каза Джаки. — След това ще се приготвяте за училище.
— Искам лупинги! — изкрещя Джанел и поведе колоната.
— Училище? — попита Ръсти. — Наистина?
— Наистина — отговори Линда. — Единствено малките, в основното училище на Ийст Стрийт. Само сутринта. Уенди Голдстоун и Елън Вейндестин проявиха желание да поемат класовете. Най-малките ще са в една стая, а по-големите — в друга. Не вярвам да научат нещо, но поне ще имат занимание. А и така ще се върнат към нормалния живот. Може би. — Тя погледна към небето, което въпреки че беше безоблачно, леко жълтееше. Заприлича ѝ на синьо око, замъглено от перде. — И аз бих искала малко нормален живот. Погледни небето.
Ръсти хвърли поглед нагоре, след това прегърна жена си, за да ѝ даде увереност.
— Не се усетиха? Сигурна ли си?
— Да, но всичко беше на косъм. Тези неща изглеждат забавни в шпионските филми, но в реалния живот е съвсем друго. Аз няма да участвам при освобождаването му, скъпи. Заради момичетата.
— Диктаторите винаги държат децата за заложници — възрази Ръсти. — Човек все някога трябва да се възпротиви на тази мръсна хватка.
— Но не тук и не сега. Идеята беше на Джаки, нека тя да се оправя. Аз няма да участвам, и ти няма да участваш. Няма да го позволя. — Изражението ѝ обаче я издаваше, личеше си, че би се включила по негово настояване. Ако това го правеше шеф, той не искаше да е шеф.
— Ще ходиш ли на работа? — попита той.
— Разбира се. Децата отиват при Марта, тя завежда децата на училище, Линда и Джаки се явяват на работа — още един ден под Купола. Всичко друго би изглеждало странно. Не ми харесва, че мисля по този начин. — Въздъхна тежко. — Освен това съм изморена. — След като се увери, че децата са далече и няма как да я чуят, добави: — Ужасно изморена. Почти не съм спала. Ти ще ходиш ли в болницата?
Ръсти поклати глава.
— Джини и Туич ще трябва да се оправят сами, поне до обяд… мисля обаче, че с помощта на новия няма да имат проблеми. Търстън си пада леко хипар, но е печен. Ще отида при Клеър Макклачи. Трябва да поговоря с онези деца и да отида до мястото, на което са отчели висока радиация.
— Какво да казвам, когато ме попитат къде си?
— Той се замисли.
— Ами… истината. Поне част от нея. Казвай, че търся генератора на Купола. Това вероятно ще накара Рени да обмисли внимателно следващите си стъпки.