Тя обеща, че най-късно до осем и половина Джо и приятелите му ще са в къщата; лично щяла да ги докара, ако се наложело. После тихичко добави:
— Мисля, че Джо си пада по Нори Калвърт.
— Възможно ли е да не си пада — каза Ръсти.
— Налага ли се да ги водите там?
— Да, но не и в зоната с висока радиация. Обещавам ви госпожо Макклачи.
— Клеър. За да позволя да заведеш сина ми на място, което животните очевидно се самоубиват, трябва да си говорим на първо име.
— Доведи Бени и Нори у вас, а аз обещавам да се грижа за тях и за Джо по време на екскурзията. Става ли?
Клеър се съгласи. Пет минути след като затвори телефона, Ръсти напусна зловещо пустата Мотън Роуд и подкара по Дръмънд Лейн — къса уличка, на която се намираха най-хубавите къщи в Ийстчестър. На пощенската кутия пред най-хубавата от най-хубавите пишеше „Бърпи“. Не след дълго се озова в кухнята на Бърни, където жената на Ромео — Микела, му наля кафе (топло кафе — генераторът в тяхната къща все още работеше). Лицата и на двамата бяха бледи и мрачни. Роми беше с костюм, а Микела все още беше по пеньоар.
— Как мислиш, дали онзи мъж Барби наистина е убил Бренда? — попита Роми. — Защото ако я е убил драги приятелю, аз лично ще го пречукам.
Микела докосна ръката му.
— Ти не би постъпил толкова глупаво, скъпи.
— Според мен не е виновен — отговори Ръсти. — Мисля, че са го натопили. Но това да си остане между нас, защото иначе може да имаме сериозни проблеми.
— Роми обичаше тази жена. — Микела се усмихваше, но гласът ѝ беше хладен. — Повече от мен вероятно.
Роми не отрече, нито пък потвърди, всъщност като че ли изобщо не чу жена си. Той се приведе към Ръсти и вторачи кафявите си очи в него.
— Какво имаш предвид, докторе? Как така са го натопили?
— Хайде да не говорим за това сега. Дошъл съм тук по друга работа, която, опасявам се, също е секретна.
— Щом е така, аз не искам да присъствам. — Микела напусна стаята, взимайки чашата си с кафе.
— Тази жена няма да ми пусне нощес — измърмори Роми.
— Съжалявам.
Роми сви рамене.
— Имам друга, в другия край на града. Мики знае, по се преструва, че не знае. Кажи ми каква е тази работи докторе!
— Едни деца смятат, че са намерили устройството което генерира Купола. Малки са, но са умни. Вярвам им. Имат Гайгеров брояч, с помощта на който са отчели висока радиация на Блек Ридж Роуд. Радиацията не е била опасна, но пък и те не са се приближавали много.
— Близо до кое? Какво са видели?
— Мигаща пурпурна лампичка. Знаеш ли къде е старата овощна градина?
— Да. Имота на Маккой. Водил съм момичета там. Целият град се вижда като на длан. Имах един стар уилис… — Той се замечта за момент. — Е, няма значение. Просто някаква мигаща лампичка?
— Попаднали също така на много мъртви животни — елени, мечка. Децата стигнали до извода, че животните са се самоубили.
Роми го изгледа мрачно.
— Идвам с теб.
— Съгласен съм… донякъде. Един от нас ще трябва да се приближи съвсем, и този някой ще съм аз. Само че ми трябва предпазен костюм.
— Какво си наумил, докторе?
Ръсти започна да му обяснява. Когато приключи, Роми извади един пакет „Уинстън“ и му предложи цигара.
— Любимите ми. — Медикът си взе една. — Е, какво мислиш?
— О, мога да ти помогна — отвърна Роми и запали цигарите. — В моя магазин има всичко, това е добре известно. — Той посочи към Ръсти с цигарата си. — Но няма да ти е приятно твои снимки да излязат във вестника, защото ще изглеждаш ужасно смешно.
— Не ми пука за това — каза Ръсти. — Вестникът изгоря снощи.
— Чух. Пак онзи Барбара. Приятелите му.
— Наистина ли вярваш, че той е замесен?
— О, аз съм вярващ човек. Когато Буш каза, че Ирак има ядрено оръжие, аз му повярвах. Дори започнах да убеждавам хората, че президентът не греши. Вярвам и че Осуалд е действал сам.
Микела се провикна от другата стая:
— Я зарежи този фалшив френски акцент.
Бърпи се ухили на Ръсти така, сякаш искаше да каже: „Виждаш ли на какъв тормоз съм подложен“, после отговори на жена си:
— Да, скъпа. — Вече нямаше и следа от френския му акцент. Той отново погледна събеседника си. — Остави колата си тук. Ще отидем с моя микробус. По-широк е. Ще ме оставиш в магазина, а после ще отидеш да вземеш онези деца. Аз ще приготвя предпазния ти костюм, но що се отнася до ръкавици… не знам.
— В рентгенологията на болницата има ръкавици с оловно покритие. Стигат чак до лактите. Мога да взема една от престилките…
— Добра идея, би било ужасно да ти пострадат сперматозоидите.