Това известие донесе облекчение на Стюарт; когато Куполът се вдигнеше, той смяташе да зареже и погребалния бизнес. И да се премести на някое по-топло местенце — я Ямайка, я Барбадос… Беше се нагледал на трупове и не искаше да вижда нито един повече. Обаче не искаше той да е този, който ще каже на Готвача Буши, че излизат от играта, и изрично бе уведомил Рени за това.
„Не се притеснявай, аз ще се погрижа за Готвача“ — беше му казал Големия Джим.
Стюарт зави около сградата и спря пред задния вход. Остави двигателя включен, за да може да оперира с повдигана и лебедката.
— Вижте само! — удиви се Роджър Килиън. — Взираше се в западния хоризонт, където слънцето приличаше на разпльокано алено яйце. Скоро щеше да се скрие зад тъмните сажди, останали от горския пожар, и да почернее като при зловещо затъмнение. — Направо тръпки ме побиват, майчице мила!
— Стига си дрънкал! — скастри го Стюарт. — Искам да си свършим работата и да се пръждосваме оттук, Фърни, вземи си сопа. Някоя по-ячка.
Брат му се изкатери на каросерията, където се търкаляха парчета дърво с най-различна форма и дължина, и грабна една цепеница с размерите на бейзболна бухалка. Стисна я с две ръце и замахна, за да я пробва.
— Тази ще свърши работа — кимна той.
— „Баскин Робинс“! — промълви отнесено Роджър, без да откъсва взор от западния хоризонт. Беше заслонил очи с длан, присвивайки клепачи, поради което лицето му наподобяваше това на трол.
Междувременно Стюарт се занимаваше с отключването на задната врата — сложен процес, понеже бе снабдена с катинар и две секретни брави, — ето защо му изръмжа изнервено:
— Какви ги бръщолевиш пак?
— Ами че те имат точно трийсет и един вкуса — обясни Роджър и се усмихна, разкривайки две редици развалени зъби, които никога не бяха виждали нито Джо Боксър, нито който и да е друг стоматолог.
Стюарт нямаше представа за какво говори Роджър, ала брат му прояви по-голяма съобразителност.
— Не си мисли, че онзи надпис на стената е реклама на сладолед! — подхвърли Фърн. — Освен ако „Баскин Робинс“ не се споменават в книгата на Апокалипсиса!
— Млъквайте и двамата! — сряза ги Стюарт. — Фърни, бъди готов с тази тояга! — После блъсна рязко вратата и надзърна вътре. — Фил?
— Казах ти, че иска да го наричат Готвача — обади се Роджър. — Като онзи герой от „Саут Парк“.
— Готвач? — извика Стюарт. — Готвач, тук ли си?
Никакъв отговор. Стюарт заопипва с ръка в сумрака, като всеки миг очакваше да бъде сграбчен, и не след дълго напипа ключа за осветлението. Щом го щракна, пред погледа му се разкри зала, заемаща поне три четвърти от дължината на склада. Стените ѝ бяха от небоядисани голи дъски, като фугите помежду им бяха запълнени с розова изолаторна пяна. Помещението беше буквално препълнено с газови бутилки от всевъзможни марки и размери. Не можеше да прецени колко бяха на брой, но ако трябваше да предположи, то щеше да е в интервала между четиристотин и шестстотин.
Стюарт закрачи бавно по централната пътека на склада, като се взираше съсредоточено в различните обозначения върху всяка от бутилките. Големия Джим изрично го бе инструктирал от кои точно да вземе и му беше казал, че ще ги открие в задната част на склада. Слава богу, оказа се точно така. Мъжът спря пред пет бутилки „общински стандарт“ с надписи „БОЛНИЦА КАТИ РЪСЕЛ“. Бяха сложени между заграбените от пощата бройки и онези с етикети „ЧЕСТЪРС МИЛ — ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ“.
— Трябва да вземем две — каза той на Роджър. — Донеси ми веригата, за да ги вържем. Фърни, ти иди ей-там и виж дали вратата към лабораторията е заключена. Ако не е, заключи я! — И Стюарт подхвърли на брат си връзката ключове.
Фърн не беше длъжен да му се подчинява, обаче си беше изпълнителен по природа и го направи. Той закрачи между стелажите с газови бутилки, които свършваха на три метра от вратата на лабораторията. Самата врата, както забеляза Фърн със свито сърце, беше открехната. Зад гърба му се разнесе дрънченето на веригата, последвано от бръмченето на повдигача и глухо металическо тракане, свидетелстващо, че първата бутилка вече е натоварена в каросерията на камиона. Струваше му се, че всички тези шумове сякаш идват отнякъде много далеч, особено когато си представи как Готвача дебне от другата страна на вратата — с кървясали очи и налудничави мисли в главата. Надрусан като за световно, с картечен пистолет в ръка.