— Какво има, Джо?
— Хората разправят, че съм умен — каза той. Ръсти се разтревожи, защото забеляза, че момчето е готово да се разплаче. — Предполагам, че е така, но понякога ми се иска да не съм умен.
— Не се тревожи — обади се Бени. — В някои много важни аспекти си тъп.
— Млъкни, Бени — рече меко Нори.
Джо не обърна внимание на казаното от Бени.
— На шестгодишна възраст биех баща си на шах, а две години по-късно започнах да побеждавам и майка си. Получавам шестици в училище. Винаги печеля викторините на научна тематика. От две години сам пиша компютърни програми. Не се хваля. Ясно ми е, че съм малко странен.
Нори се усмихна и го докосна по ръката. Той пое дланта ѝ.
— А аз просто правя връзки. Нищо друго. След А следва Б. Ако няма А, няма и Б. Вероятно няма да я има и цялата азбука.
— Какво искаш да кажеш, Джо?
— Аз смятам, че готвачът не е убил онези хора. Ние тримата смятаме така.
Той очевидно почувства облекчение, когато Нори и Бени кимнаха. Но това беше нищо в сравнение със задоволството (примесено с учудване), изписано на лицето му, когато Ръсти каза:
— Аз съм на същото мнение.
— Казах ви, че е голяма работа! — възкликна Бени. — Освен това прави страхотни шевове.
Клеър се върна с малка чаша портокалов сок. Ръсти отпи. Сокът беше топъл, но ставаше за пиене. Утре нямаше да става, те нямаха генератор.
— Защо смяташ, че не е той? — попита Нори.
— Кажете ми първо вие — настоя Ръсти. Блек Ридж за момент остана на заден план.
— Вчера сутринта видяхме госпожа Пъркинс — каза Джо. — Бяхме на общинския парцел, тъкмо започвахме да отчитаме радиацията с Гайгеровия брояч. Тя вървеше по Таун Комън Хил.
Ръсти остави чашата на масата, приведе се напред и притисна дланите си между коленете.
— В колко часа я видяхте?
— Часовникът ми спря в неделя, когато бях близо до Купола, така че не знам, но тогава хората още се биеха в супермаркета. Трябва да е било някъде към девет и петнайсет. Не по-късно от девет и петнайсет.
— Едва ли е било много по-рано. Защото онези вече са се биели. Чуваше ли се?
— Да — отговори Нори. — Голям шум вдигаха.
— И сте сигурни, че това е била Бренда Пъркинс? Да не сте видели някоя друга жена? — Сърцето на Ръсти препускаше. Ако тя е била жива по време на размириците, Барби със сигурност нямаше вина.
— Ние я познавахме — поясни Нори. — Тя ми беше шеф в скаутската организация, преди да се махна. — Фактът, че я бяха изгонили заради тютюнопушене, като че ли не беше свързан с темата на разговор, така че тя го премълча.
— От мама знам какво се говори за убийствата — каза Джо. — Тя ми разказа всичко, което е подочула. Нали разбираш, за идентификационните плочки.
— Мама не искаше да ти разказва всичко — намеси се в разговора Клеър, — но синът ѝ понякога е много настоятелен, а и ми се стори важно.
— Така е — потвърди Ръсти. — Къде отиде госпожа Пъркинс?
Бени отговори на този въпрос:
— Първо при госпожа Гринъл, но май ѝ каза някакво кофти нещо, защото госпожа Гринъл ѝ затръшна вратата в лицето.
Ръсти се намръщи.
— Вярно е — каза Нори. — Май ѝ носеше пощата. Даде на госпожа Гринъл някакъв плик. Госпожа Гринъл взе плика, после затръшна вратата.
— Хм — измънка Ръсти. Каква пък поща в Честърс Мил след петък? Най-важното беше, че Бренда е била жива и е разнасяла пратки по време, за което Барби има алиби. — Къде отиде тя след това?
— Пресече главната и тръгна по Мил Стрийт — каза Джо.
— Тази улица?
— Да.
Парамедикът се обърна към Клеър.
— Тя дали…
— Не е идвала тук — отвърна Клеър. — Може да не съм я видяла, защото слизах в килера, за да проверя какви консерви са ни останали. Бях там половин час. Даже четирийсет минути. Аз… не исках да чувам врявата в супермаркета.
Бени повтори това, което беше казал предния ден:
— Мил Стрийт има четири пресечки. Това са много къщи.
— Според мен важно е друго — каза Джо. — Обадих се на Ансън Уилър. Той преди беше скейтър, и сега от време на време ходи в Оксфорд, за да покара борда си в Ямата. Попитах го дали господин Барбара е бил на работа вчера сутринта и той ми каза, че е бил. Каза и че господин Барбара е отишъл във „Фуд Сити“, когато онези са започнали да се млатят. Бил е там с Ансън и госпожица Туичъл. Следователно господин Барбара не е убил госпожа Пъркинс, а нали помниш какво ти казах за А и Б? Ако няма А, няма и Б. Няма да я има цялата азбука.
Макар че тази метафора му се стори прекалено математическа, Ръсти разбра какво има предвид Джо. Барби вероятно нямаше алиби за другите убийства, но пък фактът, че труповете бяха намерени на едно място, навеждаше на мисълта, че убиецът е един и същ. А ако Големия Джим беше извършил едно от убийствата, както можеше да се предположи от следите по лицето на Когинс, то тогава той вероятно беше извършил и другите.