А може и да е бил Младши. Младши, който сега носеше пистолет и полицейска значка.
— Трябва да отидем в полицията, нали? — попити Нори.
— Това ме плаши — каза Клеър. — Това много, ами много ме плаши. Ами ако Рени е убил Бренда Пъркинс? И той живее на тази улица.
— Нали това ти казах вчера — вметна Нори.
— А не изглежда ли логично, след като е отишла при един от градските съветници и са ѝ затръшнали вратата под носа, да отиде при друг, който на всичкото отгоре живее наблизо?
Джо доста снизходително рече:
— Не ми се вярва да има някаква връзка, мамо.
— Да, ама може да е отишла да се види с Джим Рени. А Питър Рандолф… — Тя поклати глава. — Когато Големия Джим му каже да скача, той пита колко високо.
— Много добре казано, госпожо Макклачи! — изкрещя Бени. — Ти си голяма работа о, майко на…
— Благодаря ти, Бени, но в този град голямата работа е Джим Рени.
— Какво ще правим? — Джо гледаше уплашено Ръсти.
Той пак се замисли за петното. И за жълтото небе. И за миризмата на дим във въздуха. И за решението на Джаки Уетингтън да освободи Барби. Да, рискът беше голям, но щеше ли да има някаква полза трите деца да дават показания пред полицейски началник, който не можеше да си избърше сам задника.
— Засега нищо. Барбара е на сигурно място. — Ръсти се надяваше да е прав. Трябва да се заемем с онова нещо. Ако наистина сте намерили генератора на Купола и ако успеем да го изключим…
— Останалите проблеми ще се решат от само себе си — каза Нори Калвърт. Изглеждаше изключително доволна.
— Възможно е — отвърна Ръсти.
7.
След като Петра Сиърлс се върна в аптеката (щяла да прави инвентаризация), Тоби Манинг попита Роми дали има нужда от помощ. Той поклати глава и отговори:
— Прибирай се вкъщи. Майка ти и баща ти имат нужда от теб.
— Само татко е тук — отвърна Тоби. — В събота сутринта майка отиде в супермаркета в Касъл Рок. Тя казва, че цените във „Фуд Сити“ са твърде високи. Какво ще правиш?
— Нищо особено — небрежно рече Роми. — Да те питам нещо, Тоби. Защо двамата с Петра сте си вързали сини парцали на ръцете?
Тоби погледна кърпата така, сякаш беше забравил за нея.
— Искаме да изразим нашата солидарност. След това което се случи миналата вечер в болницата… след всичко, което се случва…
Бърпи кимна.
— Да не са те назначили на някаква длъжност?
— Не, не. Просто… нали помниш какво стана след единайсети септември? Почти всички носеха шапки и ризи с емблемите на пожарната или на полицията в Ню Йорк. Нещо такова е и сега. — Той се позамисли. — Ако имат нужда от помощ, с радост бих откликнал, но ми се струва, че засега се справят. Сигурен ли си, че не ти трябвам?
— Ъ-хъ. А сега се изпарявай. Ще ти се обадя, ако реша да отворя следобед.
— Д-оо-бре. Очите на Тоби блестяха. — Може би трябва да направим специална разпродажба във връзка с Купола. Нали знаеш какво казват хората — когато съдбата те дари с лимони, прави лимонада.
— Ще помисля, ще помисля — промърмори Роми, въпреки че засега не смяташе да прави подобна разпродажба. Тази сутрин изобщо не му се занимаваше с разкарване на скапаните стоки с помощта на символично занижени цени. Имаше чувството, че се е променил доста за последните три дни — вече гледаше по друг начин на живота. Отчасти заради пожара. Според него в този труден момент хората се бяха сплотили, доброто в града беше излязло на преден план. Но най-много му беше повлияло убийството на някогашната му любовница Бренда Пъркинс. Ако откриеше кой е убиецът на тази изключителна личност (вече започваше да вярва, че Дейл Барбара не е виновен), щеше да го накаже. Лично.
Секцията „Домашни ремонти“ се намираше в задната част на обширния магазин, точно до „Направи си сам“. Роми взе едни големи ножици от „Направи си сам“, влезе в „Домашни ремонти“ и се отправи към най-далечния, най-тъмния и най-прашния ъгъл на царството си. Там намери две дузини от двайсеткилограмовите ролки „Санта Роза“ — материал с оловно покритие, който най-често се използва за изолация на покриви и комини. Натовари ножиците и две от ролките на една пазарска количка, после избута количката до секцията „Спортни стоки“. Започна да тършува. От време на време избухваше в смях. Да, щеше да се получи, но Ръсти Евърет щеше да заприлича на клоун.