— Готвач? — извика Фърн. — Тук ли си, стари приятелю?
Никакъв отговор. И въпреки че изобщо не му влизаше в работата — вероятно и той беше не по-малко луд, — любопитството му в крайна сметка надделя и той побутна с цепеницата си вратата, за да я отвори по-широко.
Флуоресцентните лампи на лабораторията светеха, ала иначе тази част от прочутото складово съоръжение на корпорация „Исус е цар“ изглеждаше необитавана. Нито една от двайсетте пещи — големи електрически скари, всяка от които бе снабдена с абсорбатор и бе захранвана от отделна газова бутилка — не работеше. Металните съдове, стъклениците и скъпите колби си стояха по рафтовете. Самото помещение вонеше (винаги бе воняло и винаги ще вони, каза си Фърн), ала подът беше чист и нямаше следи от занемареност. На едната стена висеше фирмен календар на автокъщата на Рени, който още стоеше на август. Може би защото някъде по това време копелето бе изгубило връзка с действителността, предположи Фърн. И вече витаеше някъде другаде. Той се осмели да пристъпи малко по-навътре в лабораторията. Беше им донесла цяло състояние, ала въпреки това никога не я беше харесвал. Миризмата ѝ бе същата като на подготвителната зала в сутерена на погребалното им бюро.
В единия ъгъл бе обособено помещение посредством масивни стоманени панели. В средата им имаше врата. Фърн добре знаеше, че точно тук се съхранява готовата продукция на Готвача. Висококачествени кристалчета метамфетамини, опаковани не в обичайните прозрачни найлонови торбички, а в плътни полиетиленови чували за смет. Едва ли някой от наркоманите, сновящи по улиците на Ню Йорк или Лос Анджелис в търсене на хубава стока, би повярвал, че е възможно някъде да се държи първокласна дрога в такива количества. Защото пълният капацитет на помещението зад металните панели побираше количество, достатъчно да се снабдява цяла Северна Америка в продължение на месеци или дори цяла година.
„Защо изобщо Големия Джим му позволи да произведе толкова много? — зачуди се Фърн. — Защо не спряхме навреме? Какво сме си мислели, по дяволите?“ Единственият отговор, който му идваше наум, беше най-очевидният — защото можеха да си го позволят. Комбинацията от гения на Буши и всички тези безбожно евтини китайски съставки ги беше опиянила. Освен това основаха корпорацията „Исус е цар“, която прославяше делото Божие по цялото източноамериканско крайбрежие. Всеки път, когато някой повдигаше този въпрос, Джим Рени му изтъкваше този факт. А после цитираше Светото писание — „Защото работникът заслужава своята заплата“ (Евангелие от Лука) и „Не връзвай устата на вол, който вършее“ (Послание на апостол Павел към Тимотей).
Фърн така и не бе разбрал смисъла на това за вола.
— Готвач? — попита, докато пристъпи още по-навътре в лабораторията. — Приятелю?
Нищо. Той погледна нагоре и видя терасовидните съоръжения от суров дървен материал, които опасваха помещението от двете срещуположни стени. Те също се използваха за съхранение и съдържанието на кашоните, струпани там, със сигурност би заинтригувало ФБР, ФДА и АТФ1. И там нямаше никого, ала Фърн забеляза нещо, което не си спомняше да е виждал преди — покрай парапетите на двата балкона минаваше дебел бял кабел, закрепен към дървото с масивни метални скоби. Дали беше електрически кабел? Тогава какво захранваше? Нима откачалката бе сложила пещи и там? Ако беше така, защо Фърн не ги виждаше? Самият кабел изглеждаше твърде дебел, за да захранва обикновен електроуред като телевизор или ра…
— Фърн! — извика Стюарт, карайки го да подскочи. — Ако го няма, ела тук и ни помогни! Искам да си ходим! По телевизията казаха, че в шест ще има извънредна новинарска емисия, така че искам да видя дали ония са измислили нещо!
В Честърс Мил „ония“ започваше все по-често да се употребява за хората от света извън Купола.
Фърн послуша брат си и закрачи към камиона. Ако беше надзърнал зад вратата, навярно щеше да види към какво са прикрепени новите електрически кабели — бяла, наподобяваща глина субстанция с формата и размерите на средноголяма тухла. Тя бе поставена на отделен рафт, където освен нея нямаше нищо друго, и представляваше пластичен експлозив.
Приготвен собственоръчно от Готвача, по негова собствена рецепта.
4.
Докато пътуваха към града, Роджър вдигна пръст и отбеляза дълбокомислено:
— Хелоуин. Той е на трийсет и първо число.
— Ти си бил истинска подвижна енциклопедия! — подхвърли му Стюарт, докато шофираше.
Роджър килна неестествено издължената си глава.