— Прияелки! — изкрещя. — Разтягат се! Сериозно говоря, френски! Само френски! — Той изплези език и бързо облиза устните си. Чу се звук като този, който издава анимационният герой Роудрънър, преди да отпраши нанякъде с бясна скорост. Засмя се и тръгна към къщата.
— Не, Младши. — Хенри го сграбчи през кръста. — Трябва да…
Младши се извърна светкавично. Усмивката се беше стопила, сега лицето му потрепваше от гняв. Размаха юмруци и се нахвърли върху Хенри. Беше прехапал изплезения си език и затова съскаше неразбираемо.
Хенри взе единственото правилно решение — отстъпи назад. Младши профуча покрай него и налетя на патрулката, разбивайки с юмруци един от бурканите на покрива. От околните къщи започнаха да излизат любопитни.
— Гхх, бнн, мнн! — пухтеше Младши. — Мнн! Мнн! Гхх! Гхх!
Подхлъзна се и стъпи в канавката, но успя някак си да запази равновесие. От брадичката му се точеха кървави лиги, а от разранените му ръце капеше кръв.
— Тя напрао ме подлуди! — изкрещя. — Теглих ѝ едно коляно, за да… зъбите… всичко осра! Аз… аз… — Той замлъкна и сякаш се замисли. — Имам нужда от помощ. — После изпухтя силно и се свлече между патрулката и тротоара.
Хенри го качи отзад и подкара към болницата с включена сирена. Не се замисли върху последните думи на Младши, думи, които сякаш не бяха съвсем безсмислени. Не му беше до това. Вече имаше предостатъчно проблеми.
15.
Ръсти караше бавно нагоре по Блек Ридж, като често поглеждаше Гайгеровия брояч, който вече пращеше като ненастроен на станция радиоапарат. Стрелката се премести от +400 на +1000. Евърет беше готов да се обзаложи, че докато стигне до върха на хребета, радиацията ще се повиши до +4000. А това нямаше да е добре — предпазният му костюм не беше надежден. Натисна газта и си каза, че радиацията се натрупва постепенно, а това означаваше, че ако кара бързо, няма да получи смъртоносна доза. Е, може да му поокапе косата, но ще остане жив. Трябва да си представя, че е пилот на бомбардировач — стига до целта, хвърля бомбите и веднага се връща.
Той включи радиото, но когато чу „Майти Клаудс ъф Джой“, веднага го изключи.
Започна да мига, защото в очите му бяха влезли капки пот. Въпреки че климатикът работеше, в купето беше адски горещо. Погледна огледалото и видя, че съмишлениците му са се скупчили един до друг. Сториха му се съвсем мънички.
Гайгеровият брояч спря да бучи. Ръсти погледна скалата. Стрелката сочеше нула.
Канеше се да натисне спирачката, но се сети, че ако спре, Роми и децата ще си помислят, че е в беда. Сигурно батерията се беше скапала. Погледна пак уреда и забеляза, че лампичката свети ярко. Батерията не беше изтощена.
На върха на хълма имаше дълъг червен хамбар и обръщало за коли, на което гниеха един стар камион и един още по-стар трактор. Макар че част от прозорците му бяха счупени, хамбарът изглеждаше в доста добро състояние. Отзад стърчеше изоставена селска къща, чийто покрив беше пропаднал, вероятно под тежестта на снеговете.
Портата на хамбара зееше отворена и Ръсти усети миризма на гниещи ябълки, въпреки че прозорците на микробуса бяха вдигнати и климатикът работеше. Паркира пред стълбите, водещи към къщата. На веригата, която ги ограждаше, имаше табела с надпис: „Нарушителите ще бъдат дадени под съд“. Табелата беше стара, ръждясала и очевидно неефективна. По верандата, на която семейство Маккой вероятно беше седяло през летните месеци, за да се наслаждава на нежния ветрец и на прекрасната гледка към Честърс Мил и Ню Хемпшир, се търкаляха празни кутийки от бира. На избледнялата почти до розовочервена стена беше написано със спрей: „Дивите котки са най-добрите.“ Върху вратата се мъдреше друг надпис, изписан с друг цвят спрей: „Склад за оргии“. Ръсти предположи, че това е мечтата на някой зажаднял за секс тийнейджър. Или пък името на някоя хевиметъл група.
Той взе брояча и го чукна с пръст. Стрелката подскочи леко, уредът цъкна няколко пъти. Като че ли работеше нормално, явно просто не засичаше радиация.
Излезе от микробуса. След кратко колебание свали повечето предпазни средства, остави само престилката, ръкавиците и очилата. Взе Гайгеровия брояч и тръгна покрай хамбара, като си каза, че ако стрелката помръдне, веднага ще се върне да си облече „костюма“.
Но дори когато подмина хамбара и светлинката проблесна на четирийсетина метра по-напред, стрелката си остана закована на нулата. Това му се видя невероятно, защото досега мислеше, че между светлинката и радиацията има връзка. Ръсти нямаше друго обяснение, освен че генераторът е създал радиационен пояс, за да отблъсква нахалници като него. За да се пази. Може би се пазеше и като предизвикваше замайване и припадъци у хората. Защитно средство, подобно на бодлите на таралежа и миризмата на скункса.