Ръсти тъкмо отваряше вратата на микробуса, когато на около два километра северно от Блек Ридж проехтя мощна експлозия. Сякаш Господ се беше навел и беше натиснал спусъка на някаква огромна пушка.
Той извика от изненада и погледна нагоре. Веднага вдигна ръка да предпази очите си, защото над границата между ТР-90 и Честърс Мил беше изгряло ново слънце. Още един самолет се беше разбил в Купола. Само че този път не ставаше въпрос за мъничък „Сенека V“. От мястото на сблъсъка, който според Ръсти беше станал на 6-7 хиляди метра височина, се издигаха облаци черен дим. Ако черното петно, останало след ракетните удари, беше чаровна бенка на бузата на деня, то това си беше направо кожен тумор. Много опасен тумор.
Ръсти забрави генератора. Забрави четиримата, които го чакаха. Забрави и собствените си деца, заради които преди малко беше рискувал живота си. В продължение на две минути съзнанието му беше изцяло погълнато от черния ужас.
От другата страна на Купола падаха отломки. Смачкан нос на реактивен самолет; след него горящ двигател; след него дъжд от сини седалки, в част от които имаше хора; след тях голямо лъскаво крило, което се люшкаше като лист хартия, подет от въздушно течение; след него опашка, вероятно на „Боинг 767“. Опашката беше тъмнозелена. На нея имаше светлозелен символ. „Детелина“ — помисли си Ръсти.
Детелина, ирландска детелина.
След това корпусът, наподобяващ дефектна стрела, падна на земята и подпали гората.
18.
Експлозията разтърсва града и всички хора излизат навън да гледат. Всички в Честърс Мил излизат да гледат. Стоят пред къщите си, на алеите, на тротоарите, в средата на главната улица. И въпреки че небето на север от Купола е облачно, те вдигат ръце, за да предпазят очите си от ослепителното кълбо, което стоящият на върха на Блек Ридж Ръсти беше оприличил на слънце.
Те, разбира се, виждат какво е това; тези с по-остро зрение дори успяват да прочетат какво пише на корпуса на падащия самолет. Не се е случило нищо свръхестествено, тук и преди са ставали самолетни катастрофи, и то съвсем наскоро (макар и в много по-малък мащаб). Но това ужасява жителите на Честърс Мил толкова много, че те никога няма да го забравят.
Всеки, който се е грижил за неизлечимо болен пациент, ще ви каже, че в един момент отхвърлянето бива изместено от приемането. За повечето жители на Честърс Мил този момент дойде на двайсет и пети октомври, докато гледаха как над триста човека падат в горите на ТР-90.
По-рано сутринта приблизително петнайсет процента от местните хора носеха сини кърпи на ръцете си, но до края на деня този процент се увеличи на трийсет. На следващия ден процентът щеше да нарасне до петдесет.
Отхвърлянето бива изместено от приемането, приемането поражда зависимост. Всеки, който се е грижил за неизлечимо болен, ще потвърди това. Болните хора имат нужда от някого, който да им носи хапчетата, и от студен сладък сок, с който да ги преглъщат. Те искат някой да маже с мехлем подутите им стави. Те искат някой да им прави компания в дългите нощни часове. Те искат някой да им казва: „Поспи си сега, утре ще си по-добре. Тук съм, така че заспивай. Заспивай, аз ще се погрижа за всичко.“
Заспивай.
19.
Хенри Морисън откара Младши в болницата (момчето вече се беше посъвзело, но продължаваше да дрънка глупости). Туич го сложи на носилка и го отведе някъде. Камък падна от сърцето на полицая.
Хенри се обади на „Справки“ и откри домашния и служебните телефони на Големия Джим. Никой обаче не вдигаше. Докато автоматът му обясняваше, че мобилният телефон на Рени го няма в списъка, пътническият самолет се взриви. Той изтича навън заедно с всички, които можеха да ходят, и се загледа в новото черно петно, което беше разцъфнало върху невидимата повърхност на Купола. Все още падаха отломки.
Големия Джим беше изключил телефона в офиса, за да може да работи на спокойствие върху двете речи — тази, която щеше да изнесе пред полицаите довечера, и другата утре вечер, когато щеше да говори пред целия град. Той чу експлозията и излезе навън. Първата мисъл, която му мина през главата, беше, че Кокс е заповядал да взривят ядрена бомба. Дяволска ядрена бомба! Ако пробиеше Купола, щеше да разруши всичко!