— Е, аз слизам долу. Можеш да използваш палката си срещу мен, но ако го направиш, никога повече няма да ти приготвям любимите ти гофрети с ягоди — от онези мекичките по средата. — Тя се огледа наоколо и подсмръкна. — Освен това никоя от гореспоменатите особи не е тук в момента. Или бъркам нещо?
Мел се поколеба дали да не се направи на важен за пред „зайците“, но в крайна сметка се отказа. Той наистина харесваше Роуз. Харесваше и гофретите ѝ, особено когато бяха мекички. Подръпна колана си и каза:
— Става. Но ще дойда с теб, като преди това ще погледна какво има под салфетката.
Тя вдигна салфетката. Отдолу имаше два сандвича с бекон и бележка, написана на гърба на бланка с логото на закусвалнята. Посланието гласеше: „Бъди силен. Ние вярваме в теб.“
Мел взе бележката, смачка я и я запрати към кошчето за боклук. Не успя да го уцели, но един от новите полицаи притича и се погрижи за чистотата в помещението.
— Хайде. — Той взе единия от сандвичите и отхапа голяма хапка, пояснявайки: — И без това няма да може да изяде всичко.
Роуз си замълча, но за момент много ѝ се прииска да го удари с чинията по главата.
Когато стигнаха до средата на долния коридор, Мел каза:
— Вие сте дотук, госпожо Туичъл. Аз ще му дам сандвичите.
Тя му подаде чинията и се намръщи. Мел коленичи, пъхна чинията между решетките и тържествено обяви:
— Обядът ви е сервиран, мосю.
Барби не му обърна никакво внимание. Той гледаше Роуз.
— Благодаря ти. Ако обаче ги е приготвил Ансън, нищо чудно да си върна думите назад след първата хапка.
— Аз ги приготвих — увери го тя. — Барби, защо са те били? Да не би да си се опитал да избягаш? Изглеждаш ужасно.
— Не се опитах да избягам, а оказах съпротива при арестуването. Нали така, Мел?
— Ако не престанеш да умничиш, ще вляза вътре и ще ти взема сандвичите.
— Ами опитай — предизвика го Барби. — Бихме могли да се поборим за тях.
След като видя, че Мел не проявява желание да влезе в килията, той отново насочи вниманието си към Роуз. — Самолет ли беше? Реших, че е самолет. И то голям.
— По Ей Би Си казаха, че е катастрофирал боинг на ирландските линии. Пълен с пътници.
— Предполагам, че е летял за Бостън или Ню Йорк и че някой „умник“ е забравил да препрограмира автопилота.
— Не зная. Нищо не са споменавали по този въпрос.
— Хайде. — Мел се приближи и хвана Роуз за ръката. — Стига сте си гукали. Тръгвай, че иначе може да си навлека неприятности.
— Добре ли си? — попита Роуз Барби, пренебрегвайки (поне за момента) командата, която беше получила.
— Да — отговори Барби. — А ти? Сдобри ли се вече с Джаки Уетингтън?
„Какъв ли е правилният отговор?“ — помисли си Роуз. Тя нямаше никакви проблеми с Джаки. Тогава ѝ се стори, че Барби поклати леко глава.
— Не още — каза предпазливо тя.
— А трябва. Кажи ѝ да престане да се държи като кучка.
— Сякаш не е — промърмори Мел и стисна здраво ръката на Роуз. — Хайде, не ме карай да те влача.
— Кажи ѝ, че те смятам за свястна — провикна се Барби, докато тя се качваше по стълбите, следвана от Мел. — Не може вечно да не си говорите. И благодаря за сандвичите.
„Кажи ѝ, че те смятам за свястна.“
Роуз беше почти сигурна, че това е посланието. Не смяташе, че Мел го е схванал — той винаги се беше славил с тъпотата си, а и очевидно след появяването на Купола в главата му не се беше налял повече мозък. Вероятно затова Барби пое риск.
Тя си каза, че трябва веднага да намери Джаки и да ѝ предаде посланието: „Барби ме смята за свястна. Иска двете с теб да си поговорим.“
— Благодаря ти, Мел — рече, когато се качиха горе. — Беше много мил.
Той се огледа, видя, че шефовете му ги няма, и се поотпусна.
— Няма проблеми, но не си мисли, че пак ще те пусна да му носиш храна. — Замисли се за момент и каза философски: — Предполагам, че Барби заслужава добро отношение. Защото другата седмица по това време ще е подгрят като сандвичите, които ти му направи.
„Ще видим“ — помисли си Роуз.
22.
Анди Сандърс и Готвача стояха до склада на Радиото на Исус и пушеха кристали. Точно пред тях, на поляната, на която стърчеше радиоантената, имаше пресен гроб и кръст, направен от летви от щайга. Под купчината пръст лежеше Сами Буши — мъчителка на кукли, жертва на изнасилване и майка на Литъл Уолтър. Готвача каза, че смята да сложи по-хубав кръст (щял да го открадне от гробището край Честър Понд), ако намери свободно време. Само че напоследък времето не му достигаше.